До сега по темата:
Ана Пройкова: Интересите на българската наука не са защитени във ФНИ
Учените са потресени от отстраняването на проф. Денков
Проф. Олег Йорданов: Меглена Кунева допусна сериозни грешки
Ще остане ли чиста чистата наука?
МОН дезавуира проблемите в науката с нестартирала оперативна програма
В последните дни ставаме свидетели на нахалните опити – виж по-долу, които предприема новото ръководство на МОН, за да отклони общественото внимание от катастрофалния за българската наука факт, че при небивало щедрото финансиране, предвидено за европейската наука през този програмен период на ЕС, българските учени продължават да очакват средствата, защитени от екипа на проф. Николай Денков. Последният подаде оставка като зам. министър, в знак на протест срещу опитите на министър Кунева да обсеби очакваните европари, не в полза на науката. Обстоятелство, в което може да се убедите и от по-горните публикации на Студия Трансмедия.
България използва нищожна част от възможностите, които дават европейските проекти за наука, заяви в интервю пред Българско национално радио проф. Иван Димов, зам.-министър на образованието и науката. Според излезлия наскоро Одитен доклад на Сметната палата, съществуват тенденции, които не работят в полза на нашето научно развитие, уточни проф. Димов. България е в категорията „плах иноватор” и това е свързано с измерими параметри, които показват способността за внедряване на научните открития в практиката. Последно преработената ни стратегия за научни изследвания ще бъде внесена в Министерския съвет след около 10 дни. Как да достигне желаното развитие българската науката? С този и други въпроси се обърнахме към проф. Николай Денков, специалист по физикохимия в Софийския университет, автор е на над 130 научни публикации с голям международен отзвук, доктор на науките, ръководил над 30 международни научни и научно-приложни проекти.
– Проф. Денков, има ли условия в България да се преодолее съществуващото в момента нищожно усвояване на средства от европейските проекти за наука?
– Има начин да се подобри усвояването, но трябва да се променят неща в самото Министерство на образованието и науката, които не са оправени от години. От тях най-важно е да се създаде по-добра организация за нашите изследователи. В момента е много семпла успеваемостта на българските учени. Това е така не защото учените ни са слаби, а защото няма организация у нас, която да ги подпомага в подготовката за кандидатстване за европроекти.
– Имате предвид структурата на проектите, излагането на идеите…
– Това е едно от нещата. Важно е да се помогне на учените в съставянето на проектите. Но за да са конкурентноспособни, те трябва да вложат свежа идея, която да е предварително подкрепена с изследвания, направени в България. Трябва да е постигнато някакво ниво, с което да се каже ето това са нашите данни, отговарящи на европейските критерии.
Това са стъпките, които организационно трябва да се извървят. Но, когато липсва началният етап, нашите учени или не кандидатстват изобщо или проектите им не са особено добри.
– В интервю пред Българско национално радио сегашният зам.-министър на образованието и науката проф. Иван Димов заяви, че сме плахи иноватори и не сме достигнали следващите степени – иноватор и активен иноватор. Защо така, защо все сме плахи?
– Използва се термин, с който да се каже, че иноваторската дейност в България е най-ниска в Европейския съюз. Иначе си има съвсем обективни критерии – за изследвания, за финансиране. Тези критерии Европейската комисия проверява всяка година и България е на дъното на класацията, заедно с няколко други страни.
– Казват, че сме малко преди Румъния, Хърватия и Латвия …
– Това не е успокоително. Проблемът е съвсем конкретен – икономиката ни не е конкурентноспособна. Ние не успяваме да подготвим хубави, нови продукти, които да продаваме за много пари.
– Нали, сега се планира засилване на връзките между Министерство на образованието и науката и Министерство на икономиката в България? Предвижда се съфинансиране…
– Трябва да ги има тези неща. За тях се говори от много години, но просто не са задвижени по правилния начин. Същите проблеми показа проверката през миналата година, извършена от Европейската комисия, която идва в България.Тогава направиха обстоен преглед на дейността в сектора, написаха ни едни препоръки. Но препоръките никой не е тръгнал да ги изпълнява.
– До 10 дни новата стратегия ще влезе в Министерски съвет…
– Добре. Ще трябва обаче да се полагат системни усилия. Промените в подкрепа на научното развитие не стават от днес за утре. Трябва сега активно да се действа, за да може след 5-10 години да постигнем желаното развитие.
– Как прагматично ще стане това?
– Прагматично означава да има финансиране за научни изследвания, финансиране на иновации, финансиране за вкарване на тези иновации в практиката. И разбира се, всички финансирания – да бъдат добре организирани и координирани. Това е, което не става в България. Или го няма, или ако го има, но не е координирано. Нужни са ни конкретни мерки за това как да се привличат учени и как да се стимулира тяхното кариерно развитие. В досегашната стратегия липсваше конкретика. И друго – финансовите ангажименти останаха неясни.
– От години се говори, че науката трябва да стъпи по-солидно в университетите. Как ще навлезе във висшите училища?
– Например, като се постави условие – за израстването на един специалист в университета, да се изисква реална научна дейност.
– Значи трябва да се внесат промени в Закона за развитието на академичния състав в Република България….
– Има такива промени, обаче не са гласувани още.
– Много позитивна е идеята за развитие на иновационни проекти в бъдещите 4 центъра за върхови постижения и 8 иновационни центъра. Осъществима ли е?
– Да, има осигурени средства за тях, но не е създадена организация.
– Излиза, че доста реформи са набелязани, но не са реализирани, а без пари науката не би могла да се развива. При това финансисти откриват разминаване в обема на предвидените средства, посочен в предишни документи и сега. Как ще коментирате несъответствието?
– В предишни документи имаше поети ангажименти България да увеличи средствата за наука, но тези ангажименти не са изпълнени. Наистина съществуваше разнобой в цифрите, посочени в стратегията. Не знам дали са оправени. Цифрите не излизаха както трябва и проблемът трябваше да се реши при подготовката на крайния вариант на този документ. И друго, не по-малко важно – имаше ангажимент да се увеличат средствата за наука. В момента въпросният ангажимент никъде в стратегията не се вижда.
– Как ще се спаси науката в България?
– Спасението е в системна работа и достатъчно финансиране на научните дейности, което да се използва ефективно.
