В европейската комисия вече откровено се говори, че субсидиите в сегашния си модел са остаряла форма на финансиране. Дебатът за това върви от година и половина – две и мнозина са на мнение, че директните субсидии са доста неефективен механизъм. Нашата страна е нагледен пример за това.
По предложение на партията на европейските социалисти се обсъжда идеята за пакет от мерки по отношение на финансирането на селското стопанство и подкрепа за дребните и средни фермери. „Подел съм инициатива и вече говорих с евродепутатите. Започваме да мислим за директива в ЕС, касаеща пакета от субсидии – европейски и национални”, съобщи за в. „Гласът на фермера” бившият зам. министър на земеделието и храните Явор Гечев. По думите му ще се подпомагат обособени единици, примерно за една крава, овца, декар домати или ябълки, като най-високата и най-ниската субсидия в даден сектор не трябва да се разминават с повече от 30 процента.
За да се стимулират хората да работят в агросектора, би трябвало да се направят няколко неща. Едното е да се обмисли добре мярката за полупазарните стопанства. Това се отнася за хората, които се занимават със земеделие, но имат друга основна работа.
От агросектора си докарват допълнителни доходи
подпомагат и семействата си, което също е устойчива форма на земеделие, коментира Гечев. По думите му другата мярка, която може да се въведе, е изцяло пазарна. Тя обхваща малки и средни стопанства, където се отглеждат интензивни култури на площ до 50-100-200 дка. Това са предимно семейни ферми.
Ако първият сегмент е сравнително безпроблемен, вторият е трудно разрешим, защото как да ограничиш монополите, да ги свиеш на практика и как да развиеш капацитета на средните, устойчиви стопанства за зеленчуци, плодове или в животновъдството, риторично пита бившият зам. министър.
Отговорът е открит отдавна в икономически развитите държави в ЕС, но ние пак ще търсим топлата вода. „Погледнете една Франция – тя е най-кооперативната държава в света. Не говоря за ТКЗС-та, имаме и сега нелоши кооперации, но трябва да се разшири законовата база. Страната ни направи
пробив в селската програма чрез т. нар колективни инвестиции
Те целяха следното – нека всеки да си гледа поотделно земята, но примерно 10 човека да ползват един трактор, да вземат повече субсидия като получават бонус от програмата, да пазаруват заедно препарати, да имат общ агроном, да ползват общи пазари и то синхронизирайки се „на зелено”, т.е. да уговарят сортове, които ще сеят. Така единствено могат да просъществуват дребните фермери, тъй като всеки сам по себе си не може да захрани целогодишно нито един голям магазин – започвайки с оранжерийните зеленчуци, осигурявайки ранно и късно производство от градините“, обобщи Явор Гечев. Той припомни, че мнозина са били недоволни от окрупняването на земята преди 10 ноември 1989 г., а после се случи по-лошата реформа, защото единствената по-лоша форма от държавния монопол, е частният.
„Смело мога да кажа, че в сектор земеделие, на практика
Европа е във вторична планова икономика
Защо толкова мрънкахме против плановата икономика, а сега направихме псевдопланова икономика? Всички държави в ЕС прилагат своя политика – във Франция има 20% държавно участие в икономиката, в България е под 7% и е най-раздържавената държава в Европа.
Планирането в агросектора е сложен процес, защото е свързан със земята. Има изгубени години – я градушка, я суша, я слана ще провали реколтата, и всичко това трябва да се планира.“
Бившият зам. министър на земеделието призна, че в България системата на контрол и планиране е направена така, че да
обслужва само най-големите фермери
и нищо друго. „Преди ако една баба гледа домати в двора си, не й искаха касов апарат, не искаха сертификат, не я глобяваха от 5 институции. Нека има минимален принцип на контрол, но не и сегашните драконови мерки срещу малките производители. Изискванията за една животновъдна ферма, в която се гледат до 100 прасета, е много по-различна в чужбина, много по-лесна. Защо нямаме директни доставки – този процес започна, но не раздвижи особено дребния бизнес сред фермерите“, коментира човекът, който преди близо две години беше от другата страна на барикадата. Той попита защо не се дават
държавни земи на животновъди за по-дълъг период от време
в който да имат срочно право на строеж за животновъден обект. Гечев припомни за началото на процес на разработки на типови проекти, включително за строителство на ферми за 50-100-200-300 овце, 20-50-100-200 крави и т.н. Това са готови проекти, държавна собственост, които могат да се предоставят на фермерите безплатно.
Има нещо изкривено и в даването на пасища и ливади на животновъди. От една страна изискването да се дават общински и държавни земи на животновъди е добре, но България сега има малко животни. При това сегментът – отглеждане на животни свободно и пасищно, почти липсва. Тогава къде отиват тлъстите субсидии за поддържане на пасищата в добро екологично състояние? От друга страна фермерите не могат да правят бизнес план и да инвестират в отглеждането на 400-500 крави, щом договорът за наем на общинската или държавна земя е едногодишен.
„Ако някои поеме ангажимент да гледа 1000 крави за 5 години на 500 дка или на 1000 дка, но не просто да ги отглежда, а да облагороди пасището, вкл. да го полива, да го насее с благородни смески, няма как да го направи. Стъпка в правилна посока е наредбата на МЗХ само животновъди да наемат пасища, но идеята не трябваше да е точно такава. Трябва да има възможност за дългосрочни инвестиции, за
ползване на типови проекти за строеж на ферми
включително да се създадат мобилни кланици“, казва Явор Гечев. За пореден път той потвърди, че законодателството в България е правено за най-големите преработватели. „В цял свят обаче има сегмент, наречен директни продажби. В Германия могат да ти смелят и продадат наденица на улицата, тук – не може. Ние сме по-католици от папата. Замисълът бе да се направят малки типови ферми, да се актуализира законодателството и да се въведат по-малко изисквания. Да не ти е нужна хладилна камера и метални уреди, за да произвеждаш храни така, както са го правили преди 100 години“, коментира Явор Гечев. Така малките преработватели ще могат да правят продукти от 200-500 л мляко на ден, или да заколят теле и 3-4 прасета, за да направят домашни наденици, които на всичко отгоре ще са по местен стандарт. А ако искаме да помечтаем – може и да се регистрират в ЕК като защитени географски означения или с традиционно специфичен характер. Оттам крачката към привличане на туристи е много малка, но затова пък трябват законови промени.
*Заглавието е на Студия Трансмедия
