Напоследък, заедно с демокрацията у нас навлязоха и някои други западни практики и системи. Една от тях е „франчайзингът“- пласментна система, организирана на основата на вертикално коопериране между предприятие и самостоятелни юридически лица, чрез сключване на дългосрочни договори; български тълковен речник. Иначе казано наемане на подизпълнители, които отговарят на определена система от критерии за качество на услуга или продукт.
Поне на теория, идеята е да се предлага еднакво високо качество от различни производители или изпълнители, под егидата на някоя голяма фирма. Като цяло идеята е много добра, защото запазва и насърчава малкия и среден бизнес.
Ще речеш, чудесно. Само че, какво става у нас.
С приятелката ми имаме джип от популярна японска марка. Наскоро я ударихме леко. Щетата беше само по боята на бронята. И понеже имаме пълно „Каско“ в един от нашите най-големи застрахователи, дадохме колата за ремонт в техен сервиз. До тук добре.
Тук трябва да добавя няколко детайла, за да бъда разбран правилно. Аз съм нелош механик, макар да съм далеч от професионално ниво. Отделно имам навика редовно да преглеждам колата за повреди или профилактика. За последно я бях проверявал 1 седмица преди сервиза.
А сега си представете шока ми, когато бащата на приятелката ми докара обратно колата. Ами с две думи това не беше нашата кола. Не, всъщност нашата си беше, но с големи разлики, в негативен аспект. Ние я дадохме за да китосат и боядисат 10 кв.см. А я получихме с подменени: куфар зя резервна гума, предна решетка, корпус на въздушния филтър, накладки на всички колела и пр. Всичко което изброих беше видимо счупено и амортизирано. А сигурно има и още неща които не съм видял и установил, защото както казах по-рано не съм про. Как ви се струва. И това не е всичко.
Когато потърсихме сметка от застрахователя, той ни каза че съжалява, но нищо ни можел да направи.Защото сервиза не бил техен фирмен, а подизпълнител на франчайзинг.
Сигурно и част от вас са си сблъсквали с подобни случаи на „франчайзинг па нашенски“. Макар, че франчайзинга, освен че носи поръчки изисква и отговорност. И лошото е, че такава подмяна не може да е самодейност на Пешо от сервиза. Със сигурност участват и служители на застрахователя. Няма как да е иначе. Защото в протимен случай Пешо отдавна нямаше да е подизпълнител.
Всичко описано по-горе е с цел да да се замислим върху това: защо сме на този хал и вече 27 години само потъваме?
Ами може би защото цялата ни държава е един „франчайзинг а-ла Бай Ганьо“. Започвайки от Пешо от сервиза и свършвайки някъде на „Ларгото“.
