Медии

 

„Какво ще стане с генералния "секретар" на БНР, ако всички вие – водещите, заявите, че напускате ефира? Ама всички вие ! : вие – радиожурналистите, на които всички ние плащаме заплатите… Ако БНР замлъкне, ще си отиде той – ще останете вие!

Това е най-прекият път към защита на личното ви достойнство. Призовавам ви – мога да започна и поименно…. Направете го заради себе си, не заради Лили Маринкова. Направете го заради свободата като състояние. Свободата като дух. Свободата като изход. Свободата като кислород.
Знаете ли как се защитава свободата, скъпи колеги? С достойнство.

Колеги, нямате ли достойнство? Въпросът ми е и към всички членове на Съвета за електронни медии.“

Горните редове са обръщение от фейсбук профила на Еми Барух. Еми е сред най-ожесточените опоненти на Александър Велев – тези, които остро реагираха срещу освобождаването на дългогодишната радиоводеща Лили Маринкова от поста директор на Програма „Хоризонт“ на БНР и свалянето ѝ от ефира на предаването „Неделя 150“.

„Неделя 150“, което е по-старо предаване дори от „Спорт и музика“ е създадено по идея на Владимир Костов и Алексей Шишов. Първата му водеща е актрисата Лили Райнова. Мартин Минков и Еди Емирян са първите журналисти, които започват да го водят според концепцията на Емирян. След тях водещи са Борислав Джамджиев, Мико Петров, Светла Петрова, за кратко и Александър Велев. Тъкмо той кани Лили Маринкова, която не е създател, а продукт на„Неделя 150“. Нейният партньор  Величко Конакчиев също така преживя драматично свалянето си от ефир, ала тогава колегите Еми Барух и Юлиана Методиева не реагираха.

Дали хората от близкия приятелски кръг на Лили Маринкова не ѝ правят изключително лоша услуга, като я представят за "свещена крава" на БНР?
Ако в Старата къща – както помежду си работещите там наричат радиото, започне разговор за достойнство, професионална солидарност и подкрепа на преследвани колеги, ще намери ли Лили Маринкова достатъчно свои постъпки през повече от трийсетгодишната си радиокариера, та да бъде сочена като пример?
Да се беше държала според императивите, които Еми Барух издига в своето обръщение,  Маринкова веднага трябваше да заяви, че напуска ефира щом като първата работа на Радослав Янкулов бе  уволни Валерий Тодоров. След изтичане на мандатите му като генерален директор, Валерий, можеше да остане на предишната си длъжност – директор  на радиоразпръскването – законът му даваше това право.
Нека припомним –  тъкмо Валерий  Тодоров като генерален директор влезе в студиото на Николай Бареков, за да защити Маринкова, срещу обвиненията на популиста, че журналистката е платен глас на Алексей Петров и води предаване по „Канал 3“, в конфликт на интереси с работата ѝ в Националното радио.

Влезе ли след това Лили Маринкова в кабинета на гендира Янкулов за да се възпротиви срещу уволнението на Валерий? Заяви ли, че напуска ефира?
Напусна ли ефира Маринкова, когато Янкулов по най-безпардонен начин отстрани от БНР Паулиана Новакова? Паулиана е известна не само като един от популярните водещи на предаването „Добър ден“ и като директор на Програма „Христо Ботев“. От 2010 до 2013 г. тя успя да създаде най-авангардната програма на БНР – интернет радиото „Бинар“. Радослав Янкулов я отстрани, за да деградира „Бинар“ до една елементарна фейсбук страница. Лили Маринкова не напусна ефира.

Да приключим с примерите дотук, макар, че сагата може още да продължи. Все пак ще е добре Еми Барух да ни посочи един случай, при който нейната подзащитна Лили Маринкова да е проявила достойнството да защити свободата на словото на друг колега, преди да пита имат ли журналистите в БНР достойнство.

Тук не Лили Маринкова ни е темата. Темата е, че колеги, които се афишират като правозащитници, ратуващи за равенство се опитват да разделят водещите в БНР на ЛИЛИ и ЛИЛИпутите. За тях политическата журналистика е най-важна, те е БОГ и Лили Маринкова е нейния пророк.

Когато попитахме тези колеги, ще се застъпят ли срещу колективния линч, приложен от редколегията на „Литературен вестник“ срещу друга радиоводеща – поетесата Силвия Чолева, ни отговориха, че културната журналистика не била така важна, както политическата. След като авторите в сайта „Маргиналия“ – хора образовани и с богата обща култура – са  на това мнение, значи културата ни наистина е далече в периферията.
Сега да поговорим за сериозното изкористяване на професионалната етика, колеги журналисти да натякват на журналистите от БНР, че им плащали заплатите. Добрият журналист не получава заплатата си, той я изкарва с професионализма си. Някои изкарват заплатите си в медии, финансирани по проекти, други в обществени медии, трети в комерсиални. Общото или различното между всичките е дали правят журналистика, водени от вътрешното си убеждение, или свирят музиката, която им поръчват плащачите.

Когато си правозащитник, толерантността трябва да е твоя свещена ценност. Прочетохте ли нещо толерантно в обръщението на Еми Барух? По-скоро команда всички водещи да напуснат ефира.
 
Любопитно е наистина как се опитваш да попринудиш журналисти, протестирали с искане за незабавната оставка на гендира Радослав Янкулов, да протестират в полза на Лили Маринкова? В такъв случай рискуваш журналистите към които отправяш командата  да те попитат знаеш ли за приносът на Лили Маринкова при избора на най-голямото недоразумение за гендир на БНР – Радослав Янкулов?

Дават ли си сметка правозащитниците на Лили, в каква степен са компрометирани последните директори на Програма „Хоризонт“ Васил Чобанов и Лили Маринкова пред журналистите от програмата? Самата Маринкова се оправдава, че след провала на Чобанов приела да стане директор, за да защитава колегите си срещу лошия генерален директор. Как ги е защитавала, след като докато е ръководила „Хоризонт“ не е била в сградата на БНР повече от 40 часа месечно – една работна седмица?

Оправданието на Маринкова, че станала директор за да помага, прилича на приказката за човека, който станал палач и приятелите му го укорили, задето приел такава зловеща служба. „Ами, ако бяха назначили някой догматик?“ – възпротивил се той.

Свободата на словото у нас бележи невиждани низини, причините, за което Студия Трансмедия неведнъж е посочвала. Никой не може да бъде подканян да протестира за едно или друго. Трябва ли да се сърдим на колегите, които мълчаха, когато властниците у нас драстично погазиха закона, нарушавайки принципите на мандатността при членовете на Съвета за електронни медии? Тогава кръгът около „Маргиналия“ мълчеше. Преди година поканихме Юлиана Методиева в тв предаване да говорим за свободата на словото. Отказа ни, защото искала да говори единствено за правата на ромите. Сега, когато Методиева се застъпва за Маринкова, трябва ли да мислим, че Лили е с ромски произход?

Добър или лош, новият състав на СЕМ е вече факт. Затова би била същата злоупотреба с право, която допуснаха политиците, ако някой настоява  СЕМ да решава случаи от програмата на обществените медии, които не са му вменени по закон.

А колко хубаво щеше да е, ако протестирахме за принципи, не за интереси…

Още за свободата на словото и други протести:

„Отрязването“ на Силвия Чолева е симптом за парализата на професионалната солидарност сред журналистите

Как Литературен Вестник предизвика оставката на вицепрезидента Блага Димитрова

Аварийно приземяване

Има ли пилот в самолета на медийната комисия?

Г-н Президент, подканете депутатите да свършат работата, за която им плащаме

Либералният председател е само един от проблемите на СЕМ

Лозанов изока

“Пик Броудкастинг” Ад получи ТВ лиценз с гласовете на надзорници с изтекъл мандат

Ким Ир Сен

"Как ме мъчи всеки ден тоз въпрос трагичен; хем да бъда откровен, хем да бъда симпатичен…"

Бурлаците на Волгин

СЕМ като мишена

  43 НС – гробокопачът на СЕМ

Имитатори

Янкулов с нов рекорд – три скандала за месец

Вяра Анкова: Правилата се правят от БНТ и ако искам, още днес мога да свикам УС и да ги променя

Всяка Бастилия дочаква своя 14 юли

Момичета на кариерата

Писмо до властта

 

Категории Медии