Китай е изправен пред потенциален обрат в неговите усилия да наложи своите претенции над по-голямата част от Южнокитайско море. Пекин, според редица медийни публикации, е вече заявил на редица азиатски страни, че може да се оттегли от Конвецията на ООН за закона на морето (КООНЗМ), ако решението на Постоянния арбитражен съд в Хага, което се очаква в рамките на няколко дни, бъде в ущърб на китайските интереси.Съдебното дело е свързано с китайските претенции към няколко острова в Южнокитайско море, към които претенции имати Филипините – по-точно спорът е дали островите влизат в определението на закона за това дали са острови – и оттук да дават на притежателя си определени морски териториални права. Завеното намерение за изтегляне от КООНПМ е свързано с аналогични материали, че Китай разглежда разширяването на своята Идентификационна зона за въздушна отбрана (ИЦВО) над цялата територия над Южнокитайско море над която има претенции в случай, че решението на съда не е в негова полза.
От една страна, нито една от заплахите на Китай не е свързан с неподсредствени последици. Най-напред, Пекин вече заяви,че разглежда съдебното решение като нелегитимно, независимо от резултата и въобще да участва в слушането по делото. Второ, оттеглянето от КООНПМ не означава увеличаването на опциите пред Китай отвъд пренебрегването или избирателното тълкуване на КООНПМ. И накрая, въпреки целия шум около разширяването на ИЦВО на Китай над Източнокитайско море през 2013 г., решението на Китай имаше малък реален ефект върху въздушвия трафик.
От друга страна, последните действия и коментари от страна на Пекин предполага, че има сериозен и растящ международен натиск за ограничаването на териториалните му претенции и действия в Южно- и Източнокитайско море. Китай нюансирано промени своите претенции към тези морски територии като вече твърди, че не окупацията на островите са основанието за претенциите, а по-скоро притежанието на водните територии са основание за окупацията на островите. Още повече, че при увеличеното напрежение и инцидентите между китайски риболовни лодки и индонезийските владти в близост до островите Натуна Китай просто твърди, че това са традиционни риболовни зони на Китай и това е било достатъчно оправдание за действиета на риболовците. В допълнение, Китай продължава да обвинява други страни, особено САЩ и Япония, в двойни стандарти, когато става въпрос за правата на свободна навигация в региона.
Заплахата за напускане на КООНПМ донякъде повтаря заплахите на Северна Корея, които тя частично осъществи, за оттегляне от Договора за неразпространението на ядрено оръжие. Пхенян не спазва нито буквата, нито духа на договора към момента, когато го беше подписал, но въпреки това прилага някои самоналожени ограничения и създаде пространство за общ диалог с други страни. В допълнение, заплахата за напускане оказва влияние на поведението на другите страни, които търсят пътища за превенция на подобни "екстремни" действия.
Китай вече селективно интерпретира някои клаузи на КООНПМ по отношение на определението на това, коя територия е остров и какво се определя като легитимни морски действия вътре във водните територии, върху които има претенции и Пекин отказва да участва във водените в Хага дела (въпреки възможностите за арбитраж според Хагските механизми). Заплахата за оттегляне от КООНПМ е екстремно действие, което от гледната точка на Пекин, е нещо, което останалите нации биха желали да избегнат.
В своите решевия обаче, е малко вероятно съдът да отчете заплахите на Китай и, ако той се придържа къмосновните елементи на казуса, Китай има малка надежда, че решението ще е такова, което да хареса – повечето от китайските изкуствено разширени "острови" едва ли ще бъдат определени, че изпълняват условията те да бъдат определени за такива според КООНПМ и оттук – няма да бъдат признати за оправдаване на териториалните претенции. Подобна присъда няма да засили претенциите на Манила към "островите", но ще обезсили претенциите на Китай за 200-милна екслуцивна икономическа зона около тях, което ще ограничи възможностите на Китай да се доближи до оправдаването на възможността на Китайна т.нар. територия по "линията от 9 тирета" в Южнокитайско море – поне по стандартите на КООНПМ. А ако съдът реши да се произнесе по самата "линия от 9 тирета", то решението му би било още по-неприевливо за Китай.
И именно тук е решаващият момент за Китай. Като изгряваща "велика сила", Китай форматира според това отношението си със страните в света. През последните няколко десетилетия, той налага своите високи морални принципи на международната арена като набляга на привързаността си към принципите на ООН – поне към тези, които се вписват в нейния дневен ред. Китай критикува САЩ за едностранните им военни действия по света, докато Китай стриктно се придържал към официалната си политика на ненамеса и се ангажира военно единствено под надзора на ООН. И, още по-директно, Китай винаги набляга на факта, че е ратифицирал КООНПМ, докато САЩ не са и оттук нямат оправдание да критикуват или да оспорват морската политика на Китай в Южнокитайско море.
Напускайки КООНПМ би било сигнал, че китайците считат, че международното право не се отнася до тях, поне в този казус. Според възприетата практика, повечето стрни избирателно решават кои международни конвенции да съблудават. Подобен ход на Китай спрямо морската политика би отбелязало остра промяне в поведението на Пекин. Ако той декларира, че вече не разглежда КООНПМ като легитимна, то тогава Китай би се очаквало да наложи собствен комплект от критерии, оправдаващи претенциите му към морски територии. Той вече прави точно това, претендирайки за територии на основание на собствената му интепретации на историята на традиционните китайски риболовни полета.
Напускането на КООНПМ би отбелязало и още по-директно предизвикателство от страна на Китай към начина по който е структурирана международната система. Издигането на Китай по своята същност е предизвикателство към статуквото в азиатско-тихоокеанския регион и отвъд. Подобно поведение би изглеждало естествено през ХІХ и ранния ХХ в., но днес изглежза анахронично. Демоде изглеждат и претенциите за териториални компенсации и сфери на влияние, които бяха нормата на поведение от годините на Студената война.
Китай търси своето място в регионален и международен план, но това става в световна система, която е рестриктивна и фаворизираща САЩ (които, както веднага посочва Пекин, също не се придържа избирателно към някои международни норми и ограничения). Китай може би вече се приближава към онзи момент, когато неговите национални интереси вече не са изцяло в съответствие със сегашвине международни структури. Пекин може би в момента взима решението дали да продължи да формулира собствена политика и позиции, които се вписват в съществуващите конструкции или пък да твърди, че тези структури са несправедливи и демоде и да се опита са ги промени посредством консенсус или fait accompli.
