„Като откажеш дейност, икономисваш пари, а икономисвайки пари на държавата, разказваш играта на тези, които имат нужда от лечение”, сподели неотдавна пред „Студия Трансмедия” д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници в България. По този проблем днес разговаряме с Красимир Грудев, управляващ съдружник в МБАЛ „Тримонциум” ООД и член на Управителния съвет на Националното сдружение на частните болници.
– Господин Грудев, с колко процента са редуцирани леглата в частните и държавните болници на Пловдив?
– Между 30 и 50 процента са намалени леглата в частните болници. По неофициална информация, която имам, в окръжната болница намалението е 45 процента. Това редуциране стана реалност с подписване на новите споразумения с Националната здравоосигурителна каса към миналогодишните клинични пътеки и с новите договори за изпълнение на амбулаторни процедури. Всичко е със задна дата – от 1-ви април, т.г., но едва на 27 май ни представиха калкулациите, разпределени по клинични пътеки и по легла, което всъщност е почти двумесечно закъснение от влизане в сила на споразуменията.
– Освен лимит за легла, на болниците са наложени и финансови ограничения. Какви са те ?
– Финансовите лимити, поставени чрез новите договори и допълнителни споразумения, са същите, каквито бяха и миналата година. Но те са до май т. г., включително. За юни работим без да сме наясно с решенията на Надзорния съвет на здравната каса. Надяваме се да ги получим през идващата седмица. Съществува и още едно ограничение – лимитирано е вътрешното разпределение между процедури и пътеки. А ние предварително не знаем колко от пациентите ще бъдат приети по процедури и колко по пътеки. Това е все едно да произвеждаш сто хляба, които можеш да продадеш, а да нямаш право на продажба за сто и първия хляб. В интерес на истината, за да спазим поставените ни рамки, сме принудени да се приспособяваме. Властимащите наричат подобен подход надписване, източване на касата, кражба. А ние трябва да обслужваме болните хора, но и да си получим парите за вложения труд. Това е допълнително усилие за медиците. Те го правят, не с цел да излъжат и да откраднат нещо, а за да си свършат работата.
– При тази ситуация изглежда правилно искането на Българския лекарски съюз болниците да имат право на гъвкави решения…
– Хубаво е, че го заявява лекарският съюз. Напълно съм съгласен с това искане, но не съм оптимист за реализирането му, защото няма никаква чуваемост. От другата страна (на здравното министерство и касата) предлагат само обидни квалификации като мушмороци, измамници, крадци и т.н. До там стига диалогът.
– Някои медици казват, че методиката за определяне броя на леглата е дискриминационна …
– Тя е изключително дискриминационна и толерира колегите от държавните болници. Няма лошо в съществуването на лечебни заведения, които да обслужват пациентите от „А” до „Я”, но кой е казал, че трябва всички болници да са такива. Специализацията в медицината не е от вчера. За някои пациенти е нужна терапия от медици, дълбоко навлезли в дадена дисциплина. И колкото по-специализирано е лечебното заведение, толкова по-високо е нивото на обслужване в него, защото всички ресурси – кадрови, технически, финансови и др., са концентрирани в едно направление. В момента обаче специализираните болници са силно дискриминирани с критериите за оценка, които обслужват само големите, многопрофилни държавни, университетски и окръжни болници.
– Как се прилагат критериите за оценка?
– Нямам данни за това, но по принцип различните региони в страната не могат да бъдат оценявани по един и същ начин. В някои по-развити в здравеопазването области, каквито са Пловдивско, Софийско и др. имаше повече легла и орязването им беше чувствително, а в други (например, Стара Загора) намалението на леглата е по-малко. Странно е защо не се придържаме към т.нар. историческа приемственост за броя на установените легла в лечебните заведения у нас? Тя отговаря на реалните нужди, с които се съобразяват лечебните заведения, защото едва ли някой би създал структури, без да е сигурен, че те ще функционират.
– Друг е въпросът дали могат да бъдат управлявани разумно тези структури…
– Факт е, че някои болници не могат да бъдат управлявани разумно. (Сещате се чия собственост са.) Има и други – много по-гъвкави. Очаквам, без да го пожелавам, сериозни проблеми за общинските болници. Причината е, че леглата на някои от тях са сериозно редуцирани. Например, в Златоград, Крумовград и на други места орязването е над 30 – 40%. Това автоматично означава напускане на специалисти, закриване на отделения, рязко спадане на възможностите за изработката дори на така дадения бюджет и естествено – закриване на болницата. Финансовите и организационните затруднения на лечебните заведения ще се отразят много сериозно на възможностите за терапия в малките населени места. Хората ще бъдат принудени да пропътуват десетки и стотици километри, за да получават специализирана медицинска помощ.
– Има ли изход?
– Първо, броят на леглата не трябва да се определя по някакви средни европейски критерии, понеже ситуацията у нас не е еднаква с тази в Италия или Унгария, например. Виждам изход и в друго, което мога само да си го пожелая (на вярвам да се случи) – премахване на всякакви лимити. В момента здравната каса незаконно определя ограничения на изпълнителите. Тя, ако иска и прецени, че няма достатъчно пари, може да наложи лимити само на потребителите. Нейно право е да каже: «Извинявайте господа – вложители на средства в нашата каса, поставяме ви следните ограничения». Но касата никога няма да го каже и най-вероятно ще си кара така, ще продължи да пести пари по заобиколен начин и да принуждава болните хора да се въртят в омагьосан кръг. Представа за ситуацията може да получи всеки, като си спомни какво се получава, когато са блокирани главните улици – хората се принуждават да търсят изход по странични, често криви пътеки.
– Този подход е непочтен спрямо болните, спрямо целия народ…
– Случващото се в момента не се нуждае и от коментар. Очевидно целта на реформите не е опазване здравето на българите, защото се получава обратното – пестене на пари от здравето на хората.
