24-ти май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Той идва с пролетта, с уханието на цветя и с онази песен „Върви народе възродени, към светли бъднини върви…”.Независимо какви бъднини обещават управляващите днес и какво реално се случва с нашия народ, на този празник ние, българите се чувстваме обединени, обхванати от особена святост. Тя идва от почитта ни към светите братя Кирил и Методий, от просветлението, което са ни донесли техните ученици, от светостта на книгите ни. С тези вечни прозорци към света е свързан Традиционният "Пролетен панаир на книгата", който бе официално открит на 24-ти май, в Националния дворец на културата (НДК). Събитието е част от литературната програма на XXI "Салон на изкуствата".
Пролетният базар на книгата предлага на своите посетители необикновена разходка в пространства на НДК, заемащи около 1000 кв.м., където са представени близо 100 български книгоиздатели и книготърговци. Базарът е възможност за среща с няколко чуждестранни и повече от 50 български автори, сред които са Георги Господинов, Владимир Зарев, Георги Бърдаров, Васил Панайотов и много други талантливи творци. В рамките на шестте дни на изложението, в НДК и на различни места в столицата ще се проведат премиери на книги и литературни четения. Очакват се над 55 вълнуващи събития. Едно от тях ще се състои тази вечер в клуб „Перото”, където ще бъдат връчени наградите „Рицар на книгата”. Те са израз на благодарност от българските издатели, работещи за популяризирането на родните книги.
В рамките на тазгодишния панаир много от издателствата паралелно предлагат и електронни книги. Това е красноречива илюстрация за развитието на книгата. От къс животинска кожа, от папирус и свитък, днес тя е достигнала електронната си форма, с неизброимите си компютърни страници, носещи световното знание, събрано в нищожен по размери диск. И може би това не е последното й превъплъщение. Вече е доказан факт, че електронната книга се предпочита от младите хора. Но огромната част от тази група читатели са концентрирани сред висшистите, жителите на столицата и големите градове, сред групите с висок социален статус. Образованието е най-силният фактор за активно читателско поведение, сочат наши и чуждестранни проучвания.
Това не е изненадващо, нали образованието ни позволява да отстояваме себе си, своята чувствителност, дейностите, мечтите и идеалите си. Така е било винаги.Знаем го още от „Проглас към Евангелието”, където Константин Преславски е написал могъщите слова: „Голи са без книги всички народи”. Нали, просветата е здравото оръжие, с което ковем и браним бъднините си. Дано не забравят този факт онези, които днес са поели отговорност за науката и образованието ни. И дано не погубват с решенията си стремежа на българите към образование и наука. Той е жив и ясно се вижда от интереса към базара на книгата, към предстоящите премиери на литературни творби и срещи с автори. Личи и от вълнението на днешния ден – 24 май, защото винаги го очакваме с трепет, посрещаме го с цветя и с онази песен – „Върви народе възродени, към светли бъднини върви…”
