„Гена Димитрова – глас, който само боговете заслужават“. Това е мото на открита преди два дни изложба в Националния исторически музей.
Експозицията е посветена на 75-годишнината от рождението на световната оперна прима Гена Димитрова и Деня на музеите. Заслуга за това начинание имат Милена Стойкова, племенница певицата и една от близките й приятелки – доц. д-р Свобода Гюрова, от Регионалния исторически музей в Плевен.
Експозицията представя 20 предмета, които са били собственост на Гена Димитрова, наричана приживе „Дъщеря на Верди”. Според художника на нейните костюми – Васил Опев, няма друга певица в света, която да е получила от своята публика такова велико прозвище-признание.
За ценителите на нейното изкуство е повече от вълнуващо да видят сценичните й костюми, изработени от атлаз и коприна, да разгледат воала й, украсен със златна бродерия, пайети, мъниста и перли – достоен за принцеса, каквато е Вердиевата Абигайл или Пучиниевата Турандот. Точно с дръзката Абигайл започва възходът на Гена Димитрова през 1967 г. на сцената на Софийската народна опера. С времето гласът й се превръща в синоним на вокално съвършенство и тя триумфира по всички прочути сцени в света – „Арена ди Верона“ , Миланската „Ла Скала“, Виенската държавна опера, Метрополитън опера в Ню Йорк и много други. Работи е с най-великите диригенти и певци на 20-ти век. Творческият й път продължава 35 години, през които създава истински еталони за певческо майсторство, като ролите й на лейди Макбет от едноименната опера на Верди, на Норма от операта на Белини, на Джуконда от едноименната опера на Понкиели.
Гена Димитрова печели огромен брой награди и отличия. Две от тях са представени на сегашната експозиция. Впечатляващи са Международната награда за висок принос към изкуството – „Златният стрелец“, с грамота от град Фоджа на Театро деле Фонти през 1981 г., както и призът „Джовани Дзенатело“ – за най-добро изпълнение на партията на Джоконда на сцената на „Арена ди Верона“ също през 1981 г. Тази награда представлява малка пластика от бронз със сребърно покритие и е единствен екземпляр в света. Статуетката е изработена от скулптора Алберто Дзукети от Верона. В изложбената зала могат да се видят и множество афиши и каталози от постановки на световноизвестни оперни сцени, както й писма от архива на певицата.
За нея художникът Васил Опев казва: „Хората, които се срещаха с Гена Димитрова ставаха по-добри ,защото нейната харизма беше добротата, която раздаваше”. Сегашната изложба в Националния исторически музей, както и заплануваната през октомври нова постановка на операта „ Тоска” от Пучини, са не само възможност да почетем 75-та годишнина от рождението на голямата оперна прима, но и да се докоснем до духа на магнетичната певица, която в България наричаме с обич Гена.
