Случващото се в Бразилия през последните часове, обществените настроения срещу президента Дилма Русеф и действията на бразилския Сенат, довел до нейното отстраняване от длъжност за 180 дни на първата жена президент в страната заради предстоящия процес по импийчмънт отново привлече вниманието към една процедура, която въпреки че е доста разпространена по света остава непозната и нееднозначно приета и функционираща.
Студия Трансмедия зададе още преди два месеца въпроса ще оцелее ли Русеф, днес отговорът става по-ясен. Нека днес погледнем напред и в сравнителен план за значението на случващото се.
Представители на законодателната власт в десетина страни – от Иран до САЩ, подложиха своите лидери на подобна процедура през последните десетилетия. И не във всеки случай резултатът беше лош за засегнатия политик.
В САЩ – двама президенти са били подложени на съд по импийчмънт – Андрю Джонсън през 1868 г. и Бил Клинтън през 1998 г. – но правилата на процедурата по импийчмънт там не са изисквали временно отстраняване от длъжност за времетраенето на процеса и двамата не получават в Сената изискваните две-трети гласове, за да бъдат остранени. Третата процедура е срещу президента Ричард Никсън, който си подава оставката на 9 август 1974 г. още преди да се достигне до съд в Сената.
А в Бразилия Дилма Русеф не е подложена на импийчмънт все още, според конституционалисти. В страната, както и в САЩ, отстраняването е след гласуването на импийчмънт в съда. Тук обаче има временно отстраняване от дръжност. Така че, независимо, че е отстранена от власт, тя още не е осъдена.
Русеф не е първият бразилски президент, отстранен по този начин – през 1992 г. нейният предшественик Фернандо Колор де Мейо подава оставка в момента, когато започва съдът в Сената. Той е обявен за виновен в обвинения за корупция и му е забранено да заема изборна длъжност.
Има страни, където процедурата е бърза и пълна с доста мръсни политически номера, които повдигат съмнения в правовия ред и в използването на юридическите процедури за политически цели и дори съмнения, че така се извършва държавен преврат. В Парагвай преди 4 години президентът Фернандо Луго, който беше герой на бедните заради идеята за раздаването на земя на безимотните беше подложен на импийчмънт по обвинения за лошо управление едва две седмици след встъпването в дръжност и безредици при сблъсъци на бедни селяни с полицията и така е отстранен от властта.
Други политици за преживяли много подобни опити в политически борби, проточили се години. Много показателен бе случаят с румънския президент Траян Басеску (2004-2014). Парламентът гласува два пъти неуспешно за импийчмънт през 2007 и 2012 г., накрая са проведени и два тура на референдум, който накрая се проваля, защото избирателната активност не достига 50 %.
Във Филипините беше прекратена с импийчмът кариерата на Джозеф Естрана – бивш фимов актьор, осъден за огромна корупция и подкупи през 2000 г. Процедурата е прекъсната, след като няколко сенатори възпрепятстват допускането на доказателства, но последваха масови протести и Естрада беше принуден да подаде оставка. След това на него му бяха предяване криминални обвинения и той беше осъден по повечето обвинения през 2007 г.
Импийчмънтът понякота дава ореол на легитимност за легитимиране на свалянето на избран лидер, след като той вече не е на власт.
Преди две години в Украйна президентът Виктор Янукович избяга от столицата в хаоса около бунта срещу неговото управление. Законодателите започнаха процедура по импийчмънт, която той нарече преврат.
Абулхасан Бани-Садр, който през 1980 г. стана първия избран президент на Иран, избяга, за да си спаси живота след като се скара с духовния лидер аятолах Хомейни – ръководител на революцията, свалила шаха. В момент, когато поддръжниците на аятолаха искаха екзекуцията на Бани-Садр и бомбардираха къщата му, парламентът в Техеран гласува за неговия импийчмънт и той се видя принуден да търси убежище във Франция.
Според конституционалистите, въпреки разликите от страна в страна, има една обща характеристика и тя е, че става въпрос най-вече за политически акт, в който обвиняемите и обвинителите (често и съдиите) са опоненти за властта.
"Обикновено, за да се вземе крайно решение е необходимо да се установят безпристрастно фактите и след това да се реши, дали човекът е виновен или невинен", счита Пиер де Вос – експерт-конституционалист от Южна Африка, където президентът Джейкъб Зума бе мишена на неуспешен опит за импийчмънт миналата година, иницииран от опозиционни депутати. "Едни политици решават съдбата на други политици", казва Де Вос. "Това не е необременен процес".
