В официалната биография на виципремиера Томислав Дончев, публикувана в сайта на Министерския съвет можем да прочетем:
„През 1999-2000г. е редактор в Радио Габрово.
През 2000-2004г. е изпълнителен директор на организацията Високотехнологичен бизнес инкубатор Габрово, а през 2004-2007 работи като програмен директор в Институт „Отворено общество“.
През 2007г. е избран за кмет на Габрово. Основен приоритет в работата му като кмет е привличането на външно финансиране и разработването на качествени проектни предложения, с които Община Габрово се утвърждава като един от най-успешните бенефициенти в България по отношение управление на проекти с европейско финансиране във всички сфери на социално-икономическия живот. Само за две години са подготвени 21 проектни предложения, от които 19 са получили финансиране.“
Оказва се, че през онези години Дончев е оставил незаличими спомени сред хората, които са му помогнали да израстне в общественото поприще и политиката. Тези впечатления са толкова ярки, че вицето е послужило като прототип на литературен герой в роман, който предстои да излезе до края на годината.
Романът ще бъде втора част от творба на утвъден български писател. Първата книга стана много популярна преди повече от три години и сякаш предсказа избухналите през 2013 г. протести.
В следващите редове предлагаме на читателите си свободен преразказ, който обрисува героя:
Когато някой трябва да бъде дилаф, параван и всякакво друго публично помощно средство и когато човекът трябва много да работи, трябва да е много съгласен, тогава човекът е отсреща. Можем да го разпознаем по бръчките между носа и очите му, които вземат формата на знака на „Ситроен“. Причините за това са две:
- Неговото неизтощимо его;
- Неговата провинциална самотност в джунглата на София.
Причината на неговото его са дълбоките му фиксации, които са причината за неговия успех.
Не ни остава нищо друго, освен да очакваме с нетърпение появата на новата книга
