Христос е жив! И правдата е жива!
Не злото в живота е закон!
Пред погледите нов се свят открива,
Роден във кръстни мъки, в плач и стон!
(„Христос Възкръсна!“, архим. Серафим Алексиев)
Петък вечер и целият съботен ден враговете на Господа ликували от нечиста радост. Техният омразен Изобличител бил в гроба. В същото време Неговите ученици – светите апостоли, жените – мироносици – Неговите най-ревностни последователки, но най-вече Неговата пречиста майка – Света Богородица, скърбели с неописуема, велика скръб. Сам Спасителят лежал с тялото Си в гроба, но с Духа Си слязал в бездната на преизподнята, за да благовести на старозаветните праведници, че е настанал денят на тяхното избавление.
След полунощ, с настъпването на първия ден от седмицата според юдейското изчисление (за нас това е неделя) Господ Иисус Христос преславно възкръснал. Неговото човешко тяло се преобразило по чудесен начин и той излязъл от гроба, невидим за стражата, без да отмести камъка и повреди печата. След това от небесните висоти дошъл Ангел Господен, Който разтърсил земята и отворил запечатания гроб. Видът му бил като мълния, а дрехите му – бели като сняг. Войниците, които бдели на стража, паднали на земята от страх, после се разбягали.
Същия ден рано сутринта жените-мироносици тръгнали към гроба, за да помажат пречистото Христово тяло с благовонно миро. Те не знаели, че гробът е заварден със стража и запечатан. Безпокояла ги само мисълта кой ще отвали тежкия камък от гробния вход.
Първа дошла Мария Магдалина – жена, която била излекувана някога от Господа, когато страдала от нечисти духове. След чудното ѝ изцеление тя повярвала в Него, обикнала Го от все сърце и станала Негова най-предана ученичка. Още в ранни зори отишла на гроба и видяла, че той е отворен. Бързо се затекла към мястото, където пребивавали светите апостоли, за да им съобщи за това.
През това време останалите жени дошли на гроба и там им се явил Ангел, който им благовестил радостната вест:
– Не бойте се! Вие търсите Разпнатия Христа, но Него Го няма вече тук. Той възкръсна, както беше предрекъл на учениците Си. А Вие идете и им съобщете това!
Жените изпълнили повелята на Ангела, но апостолите не им повярвали. Единствено Петър и Иоан се затекли към гроба, последвани от Мария Магдалина. Иоан, който бил по-млад и бърз от Петър, пръв дошъл, но не влязъл в гробната пещера, а само надникнал вътре. Петър, обаче, веднага влязъл в нея и видял, че повивките, в които било обвито Иисусовото тяло стоели там, а кърпата, с която била покрита главата Му, била грижливо сгъната и положена настрана. Двамата апостоли повярвали и се върнали в града да съобщят на другите ученици.
А Мария Магдалина стояла отвън и плачела. Надзърнала в гроба и видяла, че вътре стоят двама Ангели – единият при мястото, където били нозете на Господа, а другия – където била главата Му. Те я попитали:
– Жено, защо плачеш?
– Взели са моя Господ и не зная къде са го положили – отвърнала тя.
Казвайки това, Мария се обърнала назад и видяла възкръсналия Господ, но не могла да го познае. Той кротко я попитал:
– Жено, защо плачеш?
Мария Магдалина помислила, че това е някой от хората, които се грижели за градината при гроба и помолила:
– Господине, ако ти си Го взел, кажи ми де си Го положил?
Иисус тихо ѝ казал:
– Мария!
Чувайки добре познатия глас, тя най-после познала Спасителя. Извън себе си от радост, тя паднала в нозете на Господа и извикала:
– Учителю!
Господ Иисус Христос се явил на множество народ. Сега никой не можел да каже, че учениците лъжат, като проповядват, че техният Учител е възкръснал. От онова време до днешни дни цялата вселена пее в прослава на възкръсналия Бог – Този, Който пожали Себе си за нас, Който дойде да ни послужи, а не на Него да служат, Който претърпя най-позорната смърт и понесе страшни мъки и унижения от тези, които Той с ръцете си е създал!
Нашата пасхална радост е радостта от преобразяването (изменението) на целия наш живот в живот нетленен, в стремеж към неумиращото добро, към нетленната красота.
Празнуваме днес извършването на най-великото тайнство – Христовото Възкресение, победата на Жизнеподателя над смъртта! Нашият Спасител възтържествувал над злото и тъмнината и поради това толкова ликуващо радостно е пасхалното богослужение на нашата Православна Църква!
Вярващите очакваха тази тържествена служба, готвейки се за нея през дългите седмици на светата Четиридесетница. И е естествено, че сега неизяснима радост изпълва техните сърца.
Най-дълбокият смисъл на
Христовото Възкресение е във вечния живот, който Той дарувал на Своите последователи. И ето вече почти 2000 години Неговите последователи непоколебимо вярват не само в това, че Христос възкръсна, но и в своето бъдещо възкресение за вечен живот.
Да празнуваш Пасха означава с цялото си сърце да познаеш силата и величието на Христовото Възкресение.
Да празнуваш Пасха означава да станеш нов човек.
Да празнуваш Пасха означава с цялото си сърце и помисъл да благодариш и да прославяш Бога за Неговия неизказан дар – дара на възкресението и любовта.
И ние с вас в тези дни ликуваме и радостно празнуваме, възхвалявайки и прославяйки подвига на победата на Божествената любов.
Христос воскресе!!!
Да разтворим широко сърцата си за страдалия, умрелия и възкръснал заради нас. И Той ще влезе и ще напълни със Себе си и със Светлината Си нашия живот, като преобрази душите ни. А ние в отговор на това с любов ще се устремим към Него по нашия кръстен път, защото в края му несъмнено сияе и нашето възкресение в живот вечен.
Да празнуваш Пасха означава да станеш нов човек. Ето това спасително състояние на душата, възлюбени, от все сърце желая на всички нас!“
Старец Йоан Крестянкин, 1993
