Снимка: Мнозина в Сърбия и до днес смятат Гаврило Принцип за национален герой.
Ако искате го наречете кабалистика. Най-кръвопролитната за своето време война в човешката история – Първата световна приключва почти като в пиеса: Германия обявява капитулация и подписва примирие с Антантата в железопътен вагон край Компиен, войната официално спира в 11:00 – единадесетия час на единадесетия ден от единадесетия месец.
А как започва всичко. 20-годишният син на пощальон Гаврило Принцип, болен от туберкулоза на белия дроб и костите младеж, е повърхностно запознат с идеите на Бакунин, Кропоткин и руските революционери-народници. Той, както и неговите наставници от "Млада Босна", сляпо вярват в идеята за "велика Сърбия". Една от първите на Балканите получила независимост, Сърбия иска да се разшири на запад за сметка на територията на Босна. Австро-Унгария, която е по-мощна от Сърбия и в икономически, и във военен план, не е съгласна да напусне Босна и така се стига до заговора за покушение срещу австрийския наместник в Босна. Ако избързаме напред трябва да кажем, че след неуспешния му опит за бягство, при залавянето Принцип пробва да се самоубие с отрова. Безуспешно. Осъден е на 20 години каторжен труд и умира от туберкулоза в затвора на чешкия град Терезин през 1918 г. – по ирония на съдбата само няколко месеца преди краха на омразната му австро-унгарската монархия.
Но да разгледаме ситуацията на живо. 28 април 1914 г. Из улиците на Сараево. Гаврило стреля във високопоставените лица от метър и половина. Браунингът не го подвежда: първият куршум, пробивайки вратата на автомобила, попада в херцогинята отстрани, по-точно – в стомашната артерия. Вторият преминава през яката на мундира на Франц Фердинанд, поразява сънната артерия и засяда в гръбначния стълб. Софи умира първа, пет минути преди съпруга си, който шепти: "Софи! Софи! Не си отивай! Заради нашите деца – остани". Както се оказва, херцогът е могъл да оживее, ако не е била твърдата яка на мундира: докато се опитват безуспешно да я разтворят, престолонаследникът почива от загуба на кръв.
А всичко е нелепо съвпадение. Оказва се, че основната терористична група, разположила се на крайбрежната улица на реката Миляцкa в Сараево, няма почти никакви навици за боравене с оръжие. Най-близкият към императорския кортеж килър стреля с пистолет в херцога, но не улучва. Вторият – работникът-печатар Недялко Чабринович (също туберкулозник) – хвърля към автомобила Graf & Stift Phaeton бомба, която, отскачайки, се взривява под колелата на друг автомобил, леко ранявайки двама офицери. Недялко е пребит до смърт на място, от притичали граждани. Още четирима терористи, стоящи на позиция, са изблъскани встрани от следващата кортежа тълпа.
Гаврило Принцип в тези минути е дълбока резерва сред атентаторите и изчаква херцога пред кафенето Moritz Schiller на кръстовището на крайбрежната и улица "Франц-Йосиф". Първоначално, чувайки гърмежите решава, че атентатът е успял. Но малко по-късно забелязва, че забързвайки хода си, кортежът преминава покрай него към кметството, където високите гости са посрещнати от големците на града. Принцип остава, влиза в кафенето и закусва. Престолонаследникът, след срещата си със сараевското ръководство, се приготвя за път, заповядвайки да се мине обратно по същия път – по крайбрежната, за да се заведат ранените в болница. Бил предупреден: "Не може. Опасно е!" и е решено да се измени обратният маршрут.
Graf & Stift Phaeton стига до улица "Франц-Йосиф", а след това, незнайно защо, завива по нея надясно, по стария маршрут. "Стой! Не натам! Карай направо!" – развикват се съпровождащите. Шофьорът удря спирачки, дава заден ход и… спира за маневрата буквално в краката на Гаврило Принцип. А той бързо вади браунинга. И – Първата световна война е факт. Ще избухне официално на 1 август 1914 г., ще продължи повече от четири години, в нея ще участват 34 държави с общ брой на населението над 1 млрд. души, мобилизирани ще бъдат около 70 млн., от които 10 млн. ще загинат, а 20 млн. ще бъдат осакатени. И всички тези съдби бяха предопределени, там и тогава – сред улиците на Сараево.



