По последни новини от МЗХ стратегията на Световната банка за хидромелиорации в момента е на междуведомствено съгласуване. Надеждите са да бъде приета от Министерски съвет до края на май 2016 г. Това ще е големият старт.
След него ще започне дългоочакваната реформа в хидромелиоративния сектор на България, която ще наложи приемане на актуални планове на речните басейни, както и промени в различни нормативни актове
Стратегията е твърде дългосрочна – с времеви акцент до 2030 г. и общо взето два етапа на изпълнение.
Една от основните й цели е България да придобие функциониращи самостоятелни звена, които да управляват хидромелиоративната инфраструктура чрез децентрализация.
Целите й на мнозина изглеждат далечни и скъпи за беден сектор. Но сега МЗХ очаква становищата на браншовете, за което им даде срок до 5 май да дадат мнения
Това е време, определено като крайно недостатъчно от тях, за да потърсят съответните си консултанти и да изградят мнение по нещо толкова обемно /106 страници/ и толкова сложно като материя.
Преди проектът да постъпи в правителството едва ли всички браншови организации ще смогнат.
Освен за управление и развитие на хидромелиорациите, документът е и за защита от вредното въздействие на водите, което е европейски акцент в него.
Вече е представен и на Европейската комисия, от която се очаква да даде благословията за първия мини етап, а именно разрешение за инвестиции в хидромелиорации по подмярка 4,1 от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.
Ако дойде одобрението от Брюксел, първите проекти с поливни намерения ще могат да се внесат тази есен от градинари.
Мерките са твърде оптимистични – възстановяване и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура , намаляване на произтичащите от изменението на климата рискове по отношение на производителността, устойчивото развитие на селското стопанство и управлението на земята. Въпросът е, че и пари трябва да има.
