Физиците отбелязаха мрачната 30-годишнината от Чернобил по своеобразен начин.
Директорът на Ядрения институт пред секвоята, която посади днес
В парка на физическите институти на БАН на 8-ми километър учените посадиха 30 рози, магнолии и две секвои. Организираха дори крос с доброволци, които в студения вторник на 26 април 2016 г. не бяха много. Но пък бяха ентусиазирани.
Малцина обаче знаят, че преди властите да посмеят да информират населението за опасността от ядрената авария (не пропуснаха и първомайската манифестация) и какви мерки да вземат хората, за да се предпазят, физиците вече знаеха и по неофициалните канали информираха. Други се опитваха да открият т.нар. горещи частици заедно с тогавашния декан на Физическия институт проф. Бончев, светла му памет. Историята на Чернобил е история на комунистическата дезинформация и безхаберие за живота и здравето на хората. А инициативата да бъдат информирани хората се наказваше, това младите днес трудно ще го разберат.
Та скромната инициатива на физиците от БАН има особен символичен смисъл. Дори когато просто засадиш едно дърво. Някои секвои живеят по няколко хиляди години и съхраняват в пръстените си добрите и лошите години на климата, на човешката дейност и човешката глупост.
Доц. д-р Димитър Тонев, директор на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика днес засади една секвоя. Попитахме го какво е за него тази мрачна годишнина и какъв е рискът да се повтори Чернобил сега:
„Тези 30 години са един период на полуразпад на цезия и с нашите приятели от Държавното предприятие радиоактивни отпадъци говорихме за перспективите пред ядрената енергетика, за новите реактори, за тяхната безопасност, която е на много, много високо ниво в момента. И този тип аварии са причина да се подобрява безопасността на реакторите, на новите блокове, на квалификацията на хората. Ние се точно хората, които се занимават с образование в тази сфера, подготвяме и докторанти на АЕЦ „Козлодуй“. Институтът прави мониторинг около реактора, на връх Мусала имаме екологична обсерватория.
При аварията в централата на Фукушима в Япония ние сме първите в Югоизточна Европа, които регистрираха пренебрежими количества йод и цезий и информираме хората, че няма нужда да се пие никакъв йод в този момент поради факта, че количествата на замърсяване бяха пренебрежими и при такива факти хората трябва да са спокойни. Това е силата на нашата организация. Посадихме розите, магнолиите и секвоите, за да се види, че хората в института обичат природата и че ядрената енергетика е един от чистите източници на енергия.
Спомням си онзи ден преди 30 години, когато бях абитуриент в Природо-математическата гимназия в паралелка „физика“. Естествено, научих за аварията по-късно и ролята на организации като нашата е да алармира. И когато това се случи аварията във Фукушима обществеността в България силно се интересуваше и търсеше мнението на учените и ние тогава давахме информация непрекъснато – основно от нашите детектори тук и на връх Мусала, където имаме много чувствителна апаратура.“
