Не се допуска образуване на избирателни секции извън дипломатическите и консулските представителства на България. Това реши парламентът днес. Предложението е на Патриотичният фронт.
Любопитен детайл е, че неочакваният обрат идва след среща на Валери Симеонов с Бойко Борисов, който се появи в парламента сутринта. Премиерът коментира, че срещата е поискана от Симеонов. Предложеното от ПФ не фигурираше сред приетите от правната парламентарна комисия текстове. Помолихме за коментар по темата на изборното законодателство Димитър Димитров, политолог, преподавател по избори и избирателни системи и електорална социология в Софийския университет.
За гласуването в чужбина
Изборното законодателство беше прекроено по начин, който никой от експертите не очакваше. Очакваше се идеите да се разширят и изборите в чужбина да станат по-организирани и контролирани. А те имат особено значение, тъй като разпределят между 6 и 8 мандата през последните години. Вместо това силно се редуцира изобщо опцията „гласуване в чужбина“. Това ще може да става само на територията на посолствата и консулските служби.
При това положение може да се очаква, че гласоподаването, което се е движело в порядъка на 150 000 гласа, ще бъде сведено до нивото между 30 000 и 50 000 гласа. Останалите стотина хиляди ще бъде за сметка на мандатите, които получава ДПС и в последните години – ГЕРБ. Тези гласове най-вероятно няма да оказват влияние върху това, което наричаме „парламентарно мнозинство“, тъй като ще се разпределят към три партии.
Пак повтарям, това развитие бе малко очаквано. Може би то бе подсказано от предходното решение да не се образуват райони в чужбина. Не че не е възможно, но е значително по-сложна организацията. Имаше обаче очаквания, че заради гласовете, които се получават в чужбина и тяхното преразпределение в страната, добре беше да има мандати, които се заемат от листи, регистрирани в този многомандатен район.
От това могат да бъдат засегнати партии като ДПС и ДОСТ, които ще се явяват с две конкуриращи се листи, като се извадят 50 000 гласа, подавани преди за ДПС в Турция. Но те ще дойдат на екскурзия и ще гласуват и е напълно възможно една от тези конкуриращи се листи да не премине бариерата от 130 000 гласа.
Двоен аршин за бюлетината „не подкрепям никого“
Второто нещо, което се прие, е да се мери с двоен аршин, ако приетите текстове не бъдат „санирани“ от Конституционния съд. Появява се нещо, което ще влезе в „съкровищницата“ на електоралната практика. Предлага се в бюлетината да фигурира опцията „не подкрепям никого“, като такава бюлетина ще бъде действителна, когато се отчита броят на подадените действителни бюлетини, за да се изчисли бариерата за влизане в парламента. Втори път такава бюлетина ще бъде недействителна, тъй като с нея няма да се печели нищо. Тоест ще отиде в графата „негласували, недействителни“ и т.н. гласове.
Но тъй като съставът у нас в парламента е фиксиран, всъщност с гласовете от опцията „не подкрепям никого“, ще бъдат избирани народни представители. Този пример „действително-недействително“ не съм го срещал където и да е. Тя е доморасла, автохтонна идея, а вероятно и реализацията ще е от този тип.
Не съм сигурен обаче, че Конституционният съд ще се съгласи да има бюлетини, които един път са действителни – когато са полезни за някого, а втория път стават недействителни, когато не са полезни. Всъщност това, че вие подавате недействителен глас може да се тълкува и така – човек иска да пусне бюлетина, но не желае да ангажира с това когото и да е, както и с отговорността. Защото отговорността се определя от тези, които гласуват. Появяването на възможността да гласувате, но да не подкрепяте никого, а после с вашите гласове са избрани депутати, е доста „иновативна“ идея, да не кажа безсмислена. Такова чудо не съм виждал. И съм сигурен, че поне в практиките на установените демокрации не съществува.
За задължителното гласуване
Тъй като аз съм един от хората, които на един много начален етап съм давал идеи за референдума, за изборното законодателство и т.н., се чувствам малко неловко от това, което се случва. Задължителността, така, както я представи Валери Симеонов – който не гласува, бива наказван с глоба, е доста спорна. Колкото по-беден и нещастен е човекът, толкова по-тежка е санкцията, защото 50 лв. за някои са много пари, а за други – нищо. Три месеца без социални помощи за тези, които получават 70-80 лв. социална помощ. В този абсурден вид това нямаше как да бъде прието, но самата идея, че ще има административно наказание заради неучастие, е много спорна.
Такова нещо в Европа няма. Имало е някога в Белгия. Смятам, че гласуването като изпълнение на граждански дълг трябва да бъде по някакъв начин възнаградено, тоест да следва някакъв граждански статус, който е различен за тези, които са гласували, и за тези, които не са. Тъй като най-малкото общо кратно на всички нас като граждани е бюджетът, много бих се радвал, ако във всички процедури, които имат отношение към бюджета, гласувалите ползват някаква преференция. Примерно като се кандидатства за стипендия, определящи да не са само успехът и материалното положение, но и някакъв процент за изпълнилите своя граждански дълг. Същото може да се отнася за временната заетост, за социални помощи, за държавни служители, дори за такива, които участват в държавни и общински търгове, в европейски проекти. Не може фирма, която иска да получи европейско финансиране за еди колко си милиона, да няма значение дали е гласувала или не. Идеята е да се насърчи активната част от гласоподавателите.
Протестният вот
Аз направих изчисление за последните избори, като приех, че числото на т.нар. бели бюлетини – нещо като протестен вот, което е чисто психологически еквивалент, съответства на дела на тези, които без да са имали такава опция, биха избрали бюлетина „не гласувам за никого“. Те са около 100 000 гласа. Обръщам внимание, че оценката се прави по едно съдържание на протокола, което го няма в общия национален протокол. Но когато се появи опцията „не гласувам за никого“, тя ще действа като изпускане на парата и в този смисъл няма да пренасочва към популистки и нововъзникнали партии. Вместо да се правят предпоставки, че въпросният протестен вот ще се отлее в някаква временна партийна конструкция, той ще се излее в опцията „всички са маскари“. А това, че бюлетините ще се броят като действителни, означава, че ще се добавят едни 4000 гласа, които биха направили най-малките партии на ръба на влизането в парламента. На последните избори бяха с 4000 гласа над този ръб. Не са застрашени партиите с 8-10% дял.
