Още в дълбока древност хората боготворили розата. На остров Кос Хипократ лекувал белодробни заболявания с аромат от цветовете й. В Рим лекарят на гладиаторите Гален, препоръчвал да се мирише роза при повишена нервност и физическа слабост. През средновековието с рози прогонвали душевни страдания.
В книгата "Камалийе" от XV в. се съдържа следната рецепта: „вземат се листа от изсушена роза и се начукват на прах в хаван. Прави се пудра и след изкъпване с нея се разтриват вратът, гърдите и подмишниците, докато тялото е мокро. Според книгата розовият аромат „подсилва духа и пречиства сърцето." Източните лекари приготвяли храни за бебета с розова вода, за да се съхрани детското здраве.
Днес се знае, че розовото масло действа разхлабващо върху гладката мускулатура. Има противомикробен, успокояващ и противоалергичен ефект. За това се използва в терапията на възпаленията и при проблеми във функцията на жлъчните пътища. Българската народна медицина препоръчва сладко от рози като слабително средство, а извлек от цветовете – при стомашно-чревни разстройства, възпаление на венците и трудно заздравяващи рани.
Известна е следната рецепта: две супени лъжици цветове от роза киснат 30 минути в 300 грама гореща вода. След прецеждане се пие три пъти дневно по 100 грама преди хранене.
