Грамада от боклуци сякаш извира от отворен контейнер на улицата. Съоръжението напомня за ламаринено чудовище с огромна, широко отворена уста. До него е застанал прегърбен мъж, чиято възраст трудно може да се определи. Прилича на фигура от картон – тънък, сух, пресован. Човекът е хванал кука от изкривена тел, с която се навежда и почти потъва в контейнера. Рови в отпадъците, надявайки се да намери нещо полезно за бита си. Сигурно отдавна е безработен и мизерства.
Има ли законен изход от съществуващата днес битова и социална разруха, обхванала безработните българи? С този въпрос се обръщам към Иван Нейков, който е юрист и политик, бивш министър на труда и социалните грижи, а в момента – председател на Балкански институт по труда и социалната политика.
– Г-н Нейков, виждате ли светлина в тунела за българите, останали без постоянна работа? Дали, ако у нас се утвърди фрийланса (временна, надомна дейност и непълна заетост), ще се реши поне част от проблема?
– Няма определение за фрийланс в нашето законодателство. Изходът от безработицата въобще не е лесен проблем и изисква дълго обсъждане. Но, ако имате предвид конкретен казус, бих отговорил…
– Например, как един човек, губейки работата си, е стигнал до контейнера с боклук, където сега рови, за да оцелее. Ще му помогне ли държавата или ще го остави на произвола на съдбата?
– Когато човек по някаква причина загуби работата си той трябва в седемдневен срок да се регистрира в Бюрото по труда и в Националния осигурителен институт (НОИ), за да може да получава помощ за определен период от време, който е различен. Максимумът е 12 месеца. През този период безработният има право на обезщетение, което е 60% от заплатата му, получавана преди това. Той се води осигурен за същия период, а служители от Бюрото на труда му търсят нова работа. Но, колкото по-ниска е квалификацията на човека, толкова по-трудно го ангажират за нова трудова дейност. Като изтече периода за финансова подкрепа, парите спират, обаче безработният остава да се води към Бюрото по труда, чийто служители продължават му търсят работа. Той може да бъде включван и в безплатни курсове за квалификация. Периодично му се налага да посещава Бюрото, за да го информират има ли нова възможност за трудова дейност.
– Ами, ако живее в малко населено място, където не функционира Бюро по труда?
– Тогава нещата стават по-сложни. Обикновено такъв човек няма пари, за да си плаща пътуванията до най-близкото Бюро. Но би могъл да се уговори със служителите и те да го информират по някакъв начин.
– Не е тайна, че хората, навършили 54 години по-трудно си намират работа и работодателите не ги предпочитат…
– Да, има го този момент. Съгласен съм и би трябвало нещо да се направи за тези хора.
– Вие какво предлагате?
– За мен най-важният проблем е квалификацията. Данните от редица проучвания сочат, че по-високата квалификация и повечето квалификации, които е придобил един човек, му дават по-голям шанс за работа. Тук е разковничето. От тази гледна точка би трябвало да се промени тактиката на Министерство на труда и социалната политика по отношение квалификацията на хората и да им се дават много, много по-широки възможности за придобиване на умения и усъвършенстване.
– Как според Вас ще стане това?
– Хубаво ми задавате такива въпроси, но аз от 19 години не съм в Министерството на труда.
– Но сте специалист в тази област. Сигурно съществува инструмент, който не използваме…
– Не използваме т.нар. признаване на умения, придобити по неформален начин. В момента има хиляди безработни българи, които реално могат да работят нещо. Не е толкова важно какво е умението им – да строят, да шият, да гледат деца и т.н. Няма значение къде са придобили това умение – в къщи, в сивата икономика… Важно е, че могат да извършват определена дейност. Обаче те не разполагат с официално признание за нея, нямат документ, нямат свидетелство. И когато кандидатстват за работа, не успяват да се преборят за нея. Онова, което може държавата да направи и съществува нормативна уредба за това, е хората да се явяват само на изпит и то на практически изпит. Не е нужно да ги връщаме в училище, в техникум или професионална гимназия. Важно е да се признае квалификацията им, ако тя съществува и е доказана в определена област.Предложението ми е инструмент, който не използваме в момента , а и никога не сме го използвали. С него ще дадем шанс за труд на огромна част от безработните. Те ще напуснат сивата икономика и ще останат в бялата. С такова признание би могла да се ангажира Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПО). Убеден съм, че с подобно признание ще помогнем на хиляди хора.
Дано отговорните институции се замислят върху предложената от Иван Нейков възможност. Иначе бедните събирачи на отпадъци може да станат и повече, да се превърнат в тълпа от картонени хора, към чиито ръце и крака са закачени конци за придвижване – нагоре или надолу, според обстоятелствата. Нали, политиците не искат това?
