Както се знае, има два вида холестерол – добър и лош. Лошият (LDL-холестерол) се отлага по вътрешната страна на стените на артериите и така ги стеснява. По този начин се увеличава рискът от сърдечно-съдови заболявания. Едно от тях е исхемичната болест на сърцето.
Тя се характеризира с натрупване на мастни депа в коронарните артерии ( пренасят кръв към миокарда и го покриват като корона). Когато са стеснени, сърдечният мускул започва да страда поради недостиг на кислород. Постепенно настъпва т.нар. „ischaemia” – състояние на малокръвие или липса на кръв. Оформянето на мастните депа може да започне още в детството, но последиците от този процес се проявяват с напредване на възрастта. Често хората с исхемична болест са хипертоници. Много от тях се оплакват от тежест, притискане, стягане и болка зад гръдната кост. Понякога болката пълзи към ръцете, гърба, врата, челюстта. Настъпват задух, умора и слабост. Но има и случаи, когато болестта протича безсимптомно. Това е т.нар.
„ тиха миокардна исхемия”, която често се открива случайно
Например – при обикновен профилактичен преглед. Доказва се и чрез изследвания на кръвта. Добре е да се направи електрокардиограма (ЕКГ). Чрез нея се регистрира електрическата активност на сърцето. ЕКГ показва дали има увреждане на сърдечния мускул и нарушения на сърдечния ритъм. Друго изследване е работната проба (т.нар.стрес-тест). При тази проба пациентът се подлага на дозирано физическо натоварване с помощта на велоергометър или бягаща пътека, като се следят промените в неговата ЕКГ и в артериалното му налягане по време на натоварването и във възстановителната фаза. Препоръчва се също – ехокардиография. Тя е ултразвуково изследване на сърцето, с което се определят размерите и обемите на сърдечните кухини, оценяват се уврежданията по сърдечните клапи и помпената функция на сърдечния мускул. При сърдечна катетеризация се правят рентгенови образи на коронарните артерии, след като в тях се впръска контрастно вещество. Така се установява съществуването на стеснения и запушвания на коронарните артерии. След тези изследвания кардиологът определя лечението, в зависимост от степента на развитие на заболяването, възрастта и общото здравословно състояние на пациента, както и поносимостта му към конкретни медикаменти и процедури.
Терапията обикновено включва: медикаменти, намаляващи риска от кръвни съсиреци; лекарства, които понижават мазнините в кръвта и нивата на лошия холестерола; препарати за регулиране на кръвното и сърдечния ритъм, средства, облекчаващи гръдната болка, медикаменти, които подобряват функцията на сърцето. При липса на ефект се стига до хирургична намеса.
В профилактиката на болестта много се разчита на
средиземноморската диета
Тя се отличава с употреба на пресни зеленчуци, цитрусови плодове, пълнозърнест хляб, риба, маслини, зехтин. Много важно е да се поддържа ниско ниво на лошия холестерол (LDL) в кръвта и високо на добрия (HDL). За това ограничете ястията с изобилно количество тлъсто месо, яйца и високомаслени млечни продукти. Наблегнете на млечните продукти с ниско съдържание на мазнини. Внимавайте общият прием на мазнините да не надхвърля 30 на сто от калориите, които усвоявате от храната всекидневно. Ако сте пушач, скъсайте с цигарите. Не вечеряйте обилно. Това води до статично натоварване на сърцето и ритъмни нарушения. Рискът за тях е по-голям при затопляне на времето, когато движенията в стойностите на кръвното налягане стават по-значими. Ограничете употребата на лютиви продукти. Не приемайте повече от чаша вино на ден. Добре ще ви подействат няколко капки ментова настойка, разтворени във вода, които се приемат преди сън. Така ще успокоите храносмилателната, сърдечно-съдовата и нервната си система. И не се ядосвайте за дреболии, научете се да управлявате стреса.
