Атанас Траянов с децата си Бояна и Любо
Атанас Траянов е един от българите, които работят в НАСА. Тези, които се интересуват, знаят, че НАСА е най-мощната държавна агенция в света, която се занимава с наука и технологии за атмосферата и космоса. Създадена е през 1958 г. В момента там работят над 18 000 държавни служители, но много по-голямата част са хората от частни фирми, които имат договор с НАСА.
На България пари за наука не й трябват, каза Меглена Кунева, министър на образованието и науката, още по времето, когато беше министър по европейските въпроси. Припомняме го не за сравнение с НАСА, което, естествено, е невъзможно, а само като отношение на България към науката. Но и този проблем има решение – за хората, които искат да работят с ума си.
„Във всичките центрове на НАСА (те са повече от 15) работят доста голям брой българи. Само в нашата сграда познавам поне петима, а с един от тях работим в един отдел. Българите, които познавам в НАСА, са много готини и много умни.“
Атанас Траянов е завършил физика в България и тук се е занимавал с теоретична физика. После около две години работи в Италия, а след това заминава за САЩ.
„Тръгнах си от България, когато беше най-интересното време. Дойдох в САЩ през януари 1990 г. Работих на няколко различни места: в катедрите по физика и по химия в известния университет „Дюк“ до градчето Дъръм, Северна Каролина, след това се занимавах с компютърно моделиране в Суперкомпютинг центъра пак в Северна Каролина. От едно на друго моята специалност се превърна в решаване на най-различни физични проблеми на компютър.“
Дали помага образованието по физика от Софийския университет?
„Помага и още как – то те подготвя да се справяш с какви ли не проблеми, дори не винаги директно свързани с физиката.“
Със съпругата си Калина се запознават в същия щат. Тук се ражда и синът им Любомир. При едно от идванията им в България майката на Атанас завежда малкия Любо в Бургас (родният град на баща му). След това го пита: „Любо, харесва ли ти Бургас?“ А той казал: „Бургас е хубав град, ама не е като Мездра.“ (Калина е родена в Мездра.) Това обяснява много неща за нашите понякога странни предпочитания…
През 2002 се преместват да живеят близо до град Балтимор (щата Мериленд).
„За мой късмет по това време в един от центровете на НАСА (центърът се казва Годдард и е близо до Вашингтон и до Балтимор) търсеха да назначат човек с моята квалификация (само дето не пишеше в позицията, че този човек трябва да се казва Наско).“
Та от лятото на 2002 г. работи в НАСА и се занимава със създаване и усъвършенстване на компютърния модел на НАСА за прогнозиране на времето и климата.
„Човек може да се учуди защо НАСА се занимава с модел на времето, но НАСА има огромен отдел за изучаване на атмосферата на Земята, а освен това моделът има нужда от много данни, а повечето от тях се доставят от спътници. В нашия кампус се намира и центърът за управление на телескопа Хъбъл и затова предлагам някои от невероятно красивите снимки, направени с него.“ (Публикуваме част от колекцията, която ни изпрати на снимките на най-известния телескоп в света, който надникна дори в люпилнята на звездите и видя Вселената както никой друг не е успявал.)
Една от най-красивите снимки на телескопа, оприличавана на "окото на Бога". Обектът е толкова голям, че и двата телескопа са били необходими, за да се обхване. Спиралата е планетарна мъглявина и една умираща, подобна на Слънцето звезда. Един възможен сценарий за сложната структура на Helix е, че умиращата звезда има спътник звезда. Спиралата е разположена на 690 светлинни години и е една от най-близките планетарна мъглявина до Земята.
„По принцип с официалното прогнозиране на времето в САЩ се занимава друга агенция (НОАА) и тя има грижа да предупрежденията за бури, торнадо, урагани и т.н.
Искам само да спомена, че през 2005 г. нашият модел беше първият, който успя да предскаже, че ураганът Катрина ще премине над Ню Орлиънс 5 дни преди събитието. През това време бившата ми съпруга и дъщеря ми живееха там и ги предупредих своевременно.“
Инкубатори за нови звезди. Стълбовете стърчат от вътрешната стена на тъмен облак като сталагмити от пода на пещера. Те са част от "мъглявината Орел". Най-близката звезда е на 6500 светлинни години от нас в съзвездие Змия.
За съжаление голяма част от населението на Ню Орлиънс отказва да напусне любимия град, други нямат възможност да се изнесат. Ураганът Катрина опустошава територия, два пъти по-голяма от България (над 233 000 кв. км) и предизвиква гибелта на повече от 1500 души в щата Луизиана. Много от тях се удавиха в домовете си.
Днес в Ню Орлиънс отново звучи музика. Тук отново живее и дъщерята на Атанас – Бояна, където свири със своето трио „Блекаут“ – перкусии. Тя е по-известна от баща си в България. Беше на джазфестивала в Банско преди две години и даде много интервюта.
Майката на Бояна и първата съпруга на Атанас – Наталия, с която заедно напуснаха България в онези „интересни“ времена, също е завършила физика в България. Сега е известен професор в университета “Джон Хопкинс”. Нейната специалност е биомедицинско инженерство.
Проф. Наталия Траянова със съпруга си Ерик
За живеенето в България и САЩ Атанас казва:
„Идеално място за живеене няма – всяко място има някои предимства и някои недостатъци. Това, което най-много ми харесва в САЩ, е, че човек може да се занимава с това, което най-много му допада и получава съответното признание и заплащане. Харесва ми също така, че човек може да прави това, което смята за най-важно, дори и без заплащане. Има доста различни начини на живот. Например от години Калина реши да не се занимава с медицина (което е нейната бивша професия) и се посвети на духовното. А пък дъщеря ми Бояна успява да се препитава със свирене на барабани – от джаз до българска фолклорна музика.“
Какво му е направило най-голямо впечатление, когато се връща в България например първия път?
„Много неща ми правят впечатление: при първото ми връщане (след около 6-годишно отсъствие) най-много се впечатлих от хората по улиците. Всеки беше вглъбен в себе си, в своите проблеми и практически не видях никой да се усмихва. Сега е доста по-различно… Разликите между САЩ и България са големи и на най-различни нива – като започнеш от различните мерни единици (първият път като стъпиш на кантар и получаваш шок, защото виждаш двойно по-голямо тегло, и докато разбереш, че не било килограми, а паунди) до разлики в култури и обичаи.
Това, което обаче определено ми липсва, са моите приятели (от студентските години) и затова много се радвам, когато се срещам с голяма част от тях при идванията ми България.“
Това изображение показва биполярна планетарна мъглявина в съзвездието Касиопея. Тя напомня на пеперуда или пясъчен часовник. Звездата в мъглявината приближава края на живота си и нейните външни слоеве се надуват в околното пространство. Наблюдения, използващи космическия телескоп на НАСА и на New Technology Telescope са установили, че биполярно планетарни мъглявини се намират в центъра на нашия Млечен път. А това изображение е влязло в Съкровища на изображението, направено от на Джош Барингтън.
Това е мозаично изображение е едно от най-големите, правено някога от космическия телескоп на мъглявината Рак. Оранжевите влакна са разкъсани останки на звездата и се състоят предимно от водород. Неутронната звезда, вградена в центъра на мъглявината е динамото, захранващо зловещия фон от синкаво сияние на мъглявината. Синята светлина идва от електрони, обикалящи в почти със скоростта на светлината около магнитните силови линии от неутронната звезда.
Спираловидна галактика
Хъбъл надникна в една малка част от мъглявината в близост до звездния куп NGC 2074. Районът е красиво звездно творение, може би предизвикано от близка експлозия на свръхнова. Тя се намира на около 170 000 светлинни години в близост до мъглявината Тарантула, един от най-активните региони на образуване на звезди в нашата местна група от галактики.
Триизмерното изображение разкрива драматични хребети и долини от прах, главата на змия, "стълбове на сътворението" и газообразни нишки, светещи яростно под проливна ултравиолетова радиация. Регионът е в края на тъмен молекулен облак, който е инкубатор за раждането на нови звезди.
Една от най-фотогеничните галактики на Вселената, Сомбреро. На възраст тя е връстник на нашата галактика Млечния път – между 10-13 милиарда години. През 19-ти век някои астрономи предполагат, че тя е част от нея, вижда се просто ръб на диск от светлинен газ. Но през 1912 г. откриват, че „шапката“ се отдалечава от нас със скорост 700 мили в секунда. Тази огромна скорост се смята занай-ранната улика, че Сомбреро е наистина друга галактика и че Вселената се разширява във всички посоки.
Много, много интересен материал!