Отдавна се знае, че изкуството е път към изживявания, които лекуват духовно и физически, откриват възможности за промяна. Често произведение на изобразителното изкуство, заредено с позитивни емоции, се ползва като средство за релаксация, за отхвърляне на неясна тъга, потиснатост, депресия. Красноречив пример за това са картините на Пиер-Огюст Реноар, изпълнени с пъстроцветна светлина и щастие. Днес обаче психотерапевтите включват в арсенала си и творби, внушаващи негативни чувства, дори страх. Как те постигат целебен ефект? Случайно ли е, че много от древните божества на медицината, представени в рисунки, релефи и скулптури, изглеждат заплашително? Например, страховити са египетската Сехмет (войнствена магьосница и лечителка) или Кетцалкоатл (покровител на жреците, главен бог на толтеки и ацтеки). А тракийските здравеносни богове – Асклепий, Хигия и Телесфор, са свързани със змията. Може би до тяхното изцеляващо влияние се стига по пътя на внушение, на комбинация от боязън и доверие, величие и респект.
Доскоро не беше ясно имат ли лечебно влияние картини, показващи епидемии, малки инфекции, раждания или различни намеси в човешкото тяло. Дори мъдростта и авторитетът на лечителя, представени от Винсент ван Гог в портретите на д-р Пол Гаше, трудно биха се приели за успокоителни и с терапевтичен ефект.
За това учени от Университета на Британска Колумбия провели експеримент с доброволци, на които показвали картини с образи на болни хора с бледи лица, припаднали, притиснати от главоболие, кашлица и други болестни оплаквания. Минути по-късно, чрез кръвни тестове специалистите изследвали имунната реакция на доброволците. Същите тестове били направени и след разглеждане на натюрморти, изобразяващи предмети. Оказало се, че неутралните образи не активирали имунната система. Тя се мобилизирала за борба с инфекциите единствено при вида на болните хора. Според учените наблюдаваното активиране на защитните сили е резултат от нашето историческо развитие. През хилядолетията организмът ни се е специализирал, при среща с явно болен човек, подсъзнателно да включва защитните си механизми. За това видът на тежко болен първоначално предизвиква страх и желание за отдалечаване от потенциалната опасност.
Разбира се, подборът на художествени произведения за лечебно въздействие се извършва от психотерапевти след много внимателна преценка на отделния пациент.Такъв подбор може да си прави и всеки човек, когато се вслуша във вътрешното си усещане за необходимостта от конкретна гледка и емоциите, които тя поражда.
Не кради научни трудове!
Това е журналистическа публикация и няма нищо общо с научен труд. А Вие знаете ли как се пишат научни трудове?