Изтеклата информация от панамската адвокатска кантора Мосак Фонсека за офшорните финансови отношения на стотици от световния елит, включително и няколко държавни глави, датираща от 40 години включително, ще отеква още дълго.
Развитието на отзвука от огласената информация удари супербогатите, което отчасти обяснява чувствителния характер на доклада. Защото се отнася за подробности за сметки в офшорни компании и холдинги, обикновено са скрити от погледа на обществеността.
Скандалът, изглежда, ще има дълъг живот. Но не всички от тези разкрития ще бъдат с дълготраен ефект. Собственост на офшорни сметки не е незаконно само по себе си. Такива сметки традиционно осигуряват среда за съмнителни сделки, но те също предлагат по-ниска данъчна среда, където супербогатите могат да държат богатството си далеч от любопитни очи.
Разбира се, международните лидери се притесняват, че светът знае точно колко необложени пари са изнесли и къде. Но и степента на „страдание“ при богатите хора е различна. Например богатството на Макри никога не е било тайна. В края на краищата той някога е бил президент на Аржентинския футболен клуб „Бока хуниорс“. Вероятно на него ще му простят за съхраняването на парите извън страната. Ако просто притежаването на офшорки се окаже обхватът на финансовите дейности на Макри, той може да избегне скандала сравнително невредим.
В други случаи, и по-специално свързаните с лидерите на бившия Съветски съюз, на Африка и на Близкия изток обществото вероятно просто ще свие рамене. Лидерите на такива държави държат изкъсо властта на държавните институции, които биха могли да заговорничат и да ги свалят за всякакви престъпления. Дългата история на корупция на лидерите на тези страни по-скоро би накарала населението им да се изненада повече, ако разбере, че техният владетел не притежава офшорна сметка някъде. Реакцията на Запада, където подобни сделки обикновено не остават без последствия, бе доста приглушена, ако не броим Исландия. Но Исландия не е играч с глобално влияние.
И все пак последици ще има, това е сигурно. В страни, където гражданите подозират елитите си за присвояване на пари, вече ще имат доказателства. В Китай разследването за корупция и за скрити в чужбина пари, вече е в ход. Друг е въпросът как ще бъде използвана информацията от Панама. Всъщност тя може да направи услуга на китайския президент Си Цзянпин да си разчисти сметките с някои свои опоненти. Изтичането на информацията обаче може да замеси и партийни членове или други негови приближени, които той по-скоро би искал да се прикрие. Например своя зет, който също е споменат в доклада. Така че висши функционери могат да загубят работата си, дори свободата си след тези откровения. Но потенциалните политически последици могат да имат и неочакван ефект.
В Русия говорителят на Путин вече заяви, че изтичането на информация е очаквано и изчислено упражнение, опит на Запада да мъти водата, след като Русия показа добра воля, изтегляйки войските си от Сирия. Но може би най-тежките последици от скандала ще понесе банковата и изобщо финансовата система.
Не е тайна, че огромните богатства се съхраняват в офшорни зони. Скритото богатство на народите се изчислява на 8 процента от световното финансово богатство. Но никога досега не сме имали достъп до детайли от това. Феноменът на офшорното богатство е симптом на по-злокачествено заболяване. Гигантската разлика между богати и бедни става все по-голяма, това продължава от десетилетия и панамските досиета са само отражение на тази тенденция.
Офшорните фондове са и проблем за правителствата. Икономиките от целия свят са спадащи, обременени с висок дълг и липсата на очевидни начини за преодоляване на стагнацията. Повишаването на данъците обаче със сигурност ще доведе допълнително до задушаване на икономическия растеж. В същото време централни банки, които са носели бремето за последните осем години, сега едва свързват двата края на неефективната икономика. Офшорните зони изяждат богатството на страните. Ако можеше да се обложат тези 8% от световното богатство в съответните страни, данъчни приходи биха могли да укрепят държавните хазни. Тези пари можеше да се използват за инфраструктурни проекти и да стимулират следващия кръг на устойчив растеж вместо да отлежават на Каймановите острови.
И може би е вярно, че отзвукът от досиетата „Панама“ ще привлече погледа на света към най-тъмните кътчета на финансовата система. И в резултат на общественото недоволство ще даде възможност на правителствата да затворят тези скривалища, които отдавна спасяват парите на богатите от данъчно облагане. През последните години световните лидери са обсъждали начини да победят укриването на данъци. Благодарение на усилията на разследващите журналисти те могат вече да разполагат и със средствата, за да го направят.
Превод: Радослава Николова
