Известно е, че стволовите клетки са недиференцирани, бързоделящи се структури, способни при нужда да се развиват в различни тъкани. За това ги наричат резервни части на човешкия организъм. Освен от зародиши, те се изолират и от възрастни организми – най-често от кръв и костен мозък.
Стволови клетки се изтеглят от вена на пъпната връв
след раждане на бебето и отделяне на плацентата. Нужни са не повече от 100 мл. кръв. После тя се изследва и обработва. Процедурите се извършват в стерилни условия, с помощта на специална апаратура, среди и консумативи, като се действа според общоприетите в световната медицина стандарти. Получените стволови клетки се запазват в течен азот. Срокът на съхранение не влияе върху жизнеспособността им и е практически неограничен. След размразяване и обработка, клетките се използват за присаждане или други медицински цели. Чрез тях се повлияват благоприятно 70 и повече заболявания, сред които са труднолечимите – лимфома, левкемия, невробластома, ретинобластома, мултипленна склероза и др.
Наскоро учени от Торонто са установили, че след инжектиране на стволови клетки от здрави на болни мишки, засегнати от остеопороза, се е възстановила бързо костната им структура. Освен това изследване, в момента се извършват и ранни тестове с хора. През следващите 5 години се очакват по-широкомащабни клинични опити.
Днес усилено се работи не само за присаждане, но и за получаване на
недиференцирани клетки в лабораторни условия
Специалисти от Калифорнийския университет в САЩ са създали специална повърхност, покрита с бразди, дълбоки 3 и широки 10 микрометра. Върху нея учените поставили клетки от съединителна тъкан на мишка и започнали да ги обработват с вещества, променящи функцията на гените (най-малките носители на наследствеността). Съединителните клетки се превръщали в стволови клетки със скорост, четири пъти по-голяма от познатата бързина на трансформация върху гладка повърхност. Като вероятна причина за катализирания процес учените посочват изменение във формата на клетките, «пропаднали» в браздите, което ги прави способни активно да изпращат сигнал до т.нар. хистони – протеини, отговарящи за клетъчната ДНК. Така хистоните по-бързо променят гените на клетката, след което тя се превръща в стволова. Учените се надяват тяхното откритие да намери приложение в клетъчното инженерство и в медицината.
Д-р Шипочлиева, дали има шанс за болните от рядкото заболяване Синдром на Щаргард, заболяване на очите?