В понеделник кубинците се оказаха прилепени до техните телевизори, тъй като мнозина наблюдаваха почти в състояние на шок как техният президент Раул Кастро се справяше с агресивни въпроси, зададени от американски журналисти, които го предизвикаха да защити политиката на Куба по отношение правата на човека и политическите затворници.
В страна, където публичното поставяне под въпрос на властта на Кастро и неговия брат и предшественик Фидел е немислимо за повечето хора и където посрушните държавни медии почти винаги следват партийната линия, живото предаване на пресконференцията си струваше да се види. Мнозина се дивеха и на трудните въпроси към президента Барак Обама, просто защото не са свикнали който и да е лидер да получава такива предизвикателства.
"Това е история и никога не си мислех, че ще видя нещо такова", каза Марлен Пино, 47-годишен инжинер. "Трудно е бързо да се асимилира какво става тук. За мен това е нещо изключително, което видях".
"Прилича повече на филм, но основан на реалния живот", допълни Рикардо Херера,45-годишен уличен търговец на закуски.
В един хванал вниманието на всички момент, Кастро отговори по начин, който намекна, че Хавана не е винаги перфектна по отношение на човешките права. Той посочи, че никоя страна не е, добавяйки, че е въпрос на дълг на всички управляващи да работят повече, а оттам премина към онова, което неговото правителство счита, че следва да подкрепи в сферата на важни права на човека – за него това са осигуряването на всеобщо и безплатно образование и здравеопазване.
В едно открито кафене в квартала Ведадо десетина кубинци и туристи наблюдаваха в захлас и тишина как Кастро и Обама говорят. Една впечатлена жена даже наблюдаваше с ръка на устата.
"Много е важно да се чуе всичко това от устата на нашия президент, че той признава, че не всички човешки права в Куба се уважават", каза Раул Риос, 47-годишен шофьор, който изрази съгласие с по-нюансираното обяснение на президента за човешките права и неговото мнение, че няма съвършена страна.
"Ние живеем в исторически времена – САЩ и Куба", добави Риос. "Никой не можеше да си представи това в миналото. Мисля, че това ще бъде отграничението преди и след".
За Кастро е изключително рядък случай да даде пресконференция, въпреки че понякога, когато е в настроение, той отговаря спонтанно на репортерски въпроси. Той е известен с това, че е по-предпадзлив в публичните си ораторски изяви, за разлика от речовития си по-голям брат Фидел, който се славеше с речи, продължаващи по някълко часа и чести разговори с журналисти.
Кубинското правителство и Комунистическата партия контролират почти всички медии в страната – включително телевизионните и радиоканали и печатните вестници. Има една шепа онлайн издания, въпреки че по-критично настроените като това на блогъра-дисидент Йоани Санчес 14ymedio са блокирани на Острова. И, разбира се, никое от тях не бива допускано до президента и висшите държавни чиновници.
По време на пресконференцията в понеделник имаше и друг интересен момент – размяната на реплики между Кастро и репортера на Си-ен-ен Джим Акоста, който е второ поколение кубински имигрант в САЩ и който го запита за политическите затворници в Куба.
Кастро реагира директно на Акоста с думите "След като свършим тук, може да ми дадете списък с политическите затворници и, ако се окаже, че наистина имаме такива, те ще бъдат освободени веднага, преди да се съмне".
Куба е критикувана за това, че арестува за кратко демонстранти стотици пъти в годината, но се признава също, че драстично е намалила практиката да издава присъди с дълги години затвор за престъпления, които правозащитните групи считат за политически. Докладът на "Амнести интернашънъл" за 2015-2016 г. твърди, че в Куба няма затворници заради убежденията им. Според една неправителствена организация, която набрюдава човешките права в страната има 80 такива затворници зад решетките и още 11 под домашен арест. Според кубинските власти става въпрос за криминално проявени лица.
Много жители на остора имат дълъг лист с оплаквания за ежедневния си живот – корупцията, недоимъка, ниските заплати и т. н. Малцина от тях обаче, изразяват симпатия към изявените политически опоненти на комунистическата система.
"Журналистът го запита за някои политическизатворници, които всъщност не са такива. Отговорът на президента беше много добър, много подходящ: "Дайте ми списъка", каза 81-годишният Оскар Родригес. "Въпросът не биваше да бъде толкова агресивен".
Александър Галвес, 43-годишен художник, въобще не беше впечатлен от Кастро, който се бореше с превода в слушалките и накрая внезапно прекрати пресконференцията с думите "Мисля, че това е достатъчно".
"Смятам, че от отговорите можеше още много да се желае. Според мен, Раул беше нервен", каза Галве "Освен това мисля, че го заглушиха. Аз лично бих се радвал, ако го бяха оставили да му зададат повече въпроси и той да отговори на всякакви въпроси".
