Бележка на "Стратфор": Следващият материал е част от по-голяма поредица "Уроците на старите случаи". Нейн автор е Фред Бъртън – вицепрезидент на частната гомпания за разузнавателни и геополитически анализи "Стратфор", базирана в Остин, Тексас. В нея той споделя своя опит като контраразузнавач, работил за Държавния департамент на САЩ
Посолствата са предвидени да бъдат места, осигуряващи сигурност. Защитени юридически с клаузите на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г., посолствата имат право на сигурност, която следва да им бъде подсигурена от страната – домакин. Миналия месец обаче, любезностите на дипломацията трябваше да отстъпят пред суровите реалности на практиката, когато дипломатическата мисия на Палестина в българската столица София стана сцена на убийство.
От близо месец дотогава, в сградата на посолството се криел Наив Хасан Омар Зайед. Той бил палестински гражданин и член на палестинска революционна групировка, осъден за убийството на израелски гражданин в Йерусалим през 1986 г. Зайед успял да избяга от затвора и през 1988 г. се преместил да живее в България, където се оженил и започнал работа като съдържател на зарзаватчийски магазин. През декември м.г. Израел формално поискал неговата екстрадиция и Зайед отново станал търсен от правосъдието човек. Той се уплашил за сигурността си и потърсил защита в местната дипломатическа мисия. На 26 февруари той беше открит мъртъв в задния двор на мисията.
Случаят би следвало да бъде ясен. Входовете и изходите на дипломатическите мисии са внимателно следени не само от самите посолства, но и от страната – домакин. От другата страна на улицата – точно срещу главния вход властите винаги поставят постове или някаква друга форма на видеонаблюдение. Ако аз разследвах случая, една от първите ми стъпки би била да видя тези видеозаписи. Отбележете часа на смъртта, открийте кой е влизал или излизал точно около този момент и случаят би трябвало вече да е разрешен. Когато обаче, става въпрос за държавно санкционирани атентати, нищо не е толкова просто. А, ако става въпрос за участие и на Израел, твърде е вероятно на никого да не бъде потърсена отговорност за смъртта на Зайед.
Стратегията на Израел: нападението като защита
Като малка страна, обградена от враждебно настроени съседи, Израел се научи още в зората на историята си като държава, че е добре да култивира репутацията си на страна, използваща твърдата ръка. След убийството на израелските атлети по време на Мюнхенската олимпиада през 1972 г. израелските тайни служби – Мосад издириха убийците като ясно предупреждение срещу техните врагове: убивайки жители на Израел, вие си подписвате собствената смъртна присъда.
Последваха още много убийства. Специално в случая със Зайед можем да припомним убийството на една много по-известна фигура – Ашраф Марван, с прякор "Ангела". Този печално известен днес шпионин е бил зет на египетския президент Гамал Абдел Насър. Някъде около войната Йом кипур той започва да шпионира в полза на Израел, но и до днес не се знае дали той е бил лоялен египтянин, внедрил се в израелските служби или пък наистина е предал египетски държавни тайни на израелското правителство. Какъвто и да е случаят, през 2007 г. някой разсекретява официален израелски документ, съдържащ неговото име и го публикува дори онлайн. След по-малко от седмица, най-важният израелски шпионин намира смъртта си, падайки от балкона на лондонския си апартамент. Според свидетелите били видяни двама мъже с близкоизточни физиономии на балкона зад Марван – двамата мъже изчезнали веднага след неговото падане от балкона.
Разследвайки инцидента, властите съмнително не дали никакви категорични отговори. Патологът подвърдил, че жертвата е починала от разкъсване на аортата и че имало следи от антидепресанти в кръвта. Уликите на местопрестъплението обаче, не говорят за самоубийство. Няма предсмъртна бележка, например. Обувките, които Марван е носел, когато умира просто изчезват, както и 600 стр. мемоари, които той е пишел. Почти сигурно израелските служби са зад случая, но няма кой да го потвърди и никой не е намерен отговорен за случая.
Улики, водещи до никъде
Случаят Марват показва колко необичайно трудно е да се стигне до дъното на всеки атентат, да не говорим за това някой да бъде намерен за отговорен. В случая със смъртта на Зайед има няколко възможни участници. Въпреки че по всички индикации Израел има нещо общо с убийството, остава мистерия с кого точно е работено, за да се осъществи задачата. Миналата седмица, протестиращи в палестинските територии осъдиха българската полиция за нейната предполагаема ангажираност със случая, но фактът, че убийството стана на територията на палестинското посолство сам по себе си хвърля вината върху самите палестинци.
Нещата стават още по-заплетени от вътрешните механизми на службите за сигурност. В случая със Зайед – полицейският офицер, който ще трябва да разследва убийството може да има добрата воля да разреши случая. Но, ако българската полиция има участие в смъртта на Зайед, то началниците на офицера може да му наредят да сложи спирачки на разследването. Никой не работи по даден случай с една и съща информация или пък по едни и същи мотиви. Част от предисторията на смъртта на Марван през 2007 г. е свързана с караницата между най-високопоставени израелски генерали по въпроса дали лоялността на Марван е наистина към Израел или към Египет. Борбата тогава става толкова жестока, че правителството е принудено да наложи арбитраж и именно задължителният арбитраж води до разсекретяването на въпросния документ и поставянето в опасност на прословутия шпионин.
Именно тогава истината за лоялността на Марван остава без значение. В момента, когато документите са обнародвани, основното, което е от значение е подозрението, че Марван е предал Израел. За Израел тежкото наказание дори само заради подозрение в предателство е мощен въздържащ механизъм.
В сравнение с Марван, Зайед е много по-маловажна мишена. Но и двете убийства посочват стратегията на Израел да всява страх сред враговете си. Зайед бе живял две десетилетия в България, видимо освободен от своето минало и защитен от израелското правосъдие. И тогава Израел тръгна след него, най-напред посредством формалните канали с искането за екстрадиция, а след това и чрез бруталната сила. Във всички случаи, обществеността никога няма да разбере истинските детайли на операцията – кои вътрешни хора са дали достъпа на убийците вътре в посолството, дали българската полиция е била въвлечена и т.н. Случаят може да е неразрешим, но посланието е ясно – онези, които превръщат израелски граждани в мишени, ще изпитат последствията.
