Неотдавна невролози от Университета на British Columbia, Канада са сканирали мозъка на мъже и жени, участници в експеримент, свързан с мечтите. Оказало се, че когато хората мислено летят в облаците, се повишава активността в различни зони на мозъчната им кора, което по-късно ги улеснява при изпълнение на обикновени, практически задачи, подобрява познавателните и творческите им възможности. Успехът е най-голям при онези, чийто полет на мечтите не се прекъсва от автоцензура или външна намеса ( без значение дали е нарочна или напълно случайна).
Ето например, преди малко нещо се сбърка в компютъра ми. Не знам какво направих на клавиатурата и защо в монитора изплува небе с облаци. Сега те се събират и образуват фигура, напомняща кон. Натискам клавиша „Изтрий”, но облачният кон остава. Прибавя се и звук – май съм забравила колонките включени. Добре че мелодията им е нежна. Напомня за шепот. Той постепенно се разгръща, сякаш се събужда утрото.
Пак се насочвам към „Изтрий” обаче небето се сменя с горски пейзаж. Зашумяват листа. Избликват потоци. Водата ромоли между камъните, а над тях се преплитат здравец и бръшлян. Всичко е като в детството ми, когато прекарвах по цели лета в Родопите. Най-много обичах да се крия сред тревите (по-високи от мен) и дълго да вдишвам уханието им. После откъсвах маргаритка и започвах да гадая: «Обича ме, не ме обича». Не помня за кого се отнасяше. Вероятно за никого. Просто си мечтаех. Не допусках, че цветята могат да увяхват. За това си предстадях как някой ден ще облека дълга рокля, ушита от маргаритки. Към нея ще имам прозрачен шлейф – подарък от добра вълшебница. Така преобразена ще срещна незнаен рицар. Той ще ме отведе в далечен замък, откъдето нощем ще наблюдаваме звездите…
Сякаш в синхрон с мечтите ми мониторът придобива изглед на черно небе с пулсиращи пламъчета. Светлинките по него бързо се смаляват. Плъзват тънки, забързани точици. Прекъсва ги сигнал.”Изключи!” – прочитам на екрана и машинално натискам копчето. Няма друг начин да спра вируса „Троянски кон”. За него отдавна се знае, че отвътре разрушава всичко.
След тези размисли някак по-осезателно разбирам защо велики композитори като Ференц Лист и Роберт Шуман са бързали да пресътворят мечтите си в ноти, по-ясно схващам думите на прочутия писател Габриел Гарсия Маркес: „Не е вярно, че хората спират да преследват мечтите си, понеже остаряват. Те остаряват, защото спират да преследват мечтите си”. Науката потвърждава това.
