След като председателката на комисията по културата и медиите в Народното събрание Полина Карастоянова проспа в дълбок летаргичен сън година и половина, за да не даде ход на важни свои задължения, заради които получава заплатата си, в отчаян опит за кризисен пиар, тя реши да свика дискусия за бъдещето на обществените медии у нас.
На 10 март две парламентарни комисии поканиха представители на обществото, за да обсъждат: “Ролята и мястото на регулаторните органи и обществените медии и възможността за промяна на тяхната дейност в обществен интерес”.
Ролята на тази дискусия беше да отклони вниманието на обществото, че вече повече от година и половина българският парламент отсуетява избора на свой представител в Съвета за електронни медии, като по този начин бламира номинацията на Бетина Жотева, която президента Плевнелиев изпрати като своя квота в СЕМ преди една година. Така предишните фаворитки – на президента Първанов Анюта Асенова и на парламента Анна Хаджиева, вместо полагащите им се по закон 6 години, продължават своето медийно надзорничество и до ден днешен.
Питаме се тогава, след като безпомощно водената от Карастоянова комисия е безсилна да организира един елементарен избор, на какво основание претендира да обсъжда в дискусия бъдещето на обществените медии у нас?
Дискусията прикри някои неща, но едновременно с това разкри нечии намерения:
На първо време чухме, че частните продуценти са протегнали ръка към някакви си 100 милиона лева обществен ресурс. Приказките, че БНР и БНТ трябва да създадат холдинг с 50% частно участие ни навеждат на тази мисъл.
Нали не вярвате, че ако държавната субсидия за обществените радио и телевизия надхвърля сто милиона лева годишно, частните акционери ще изваждат още толкова пари, за да надарят обществото с обществени медии? По-скоро ще протегнат ръка да усвоят публичния ресурс.
Когато българската държава продаде на безценица БТК, журналисти от БНР предупредиха ресорния министър Николай Василев да не включва в пакета разпръсквателната мрежа, така нареченият НУРТС. Напразно. Мрежата също беше приватизирана и в последствие попадна в ръцете на Цветан Василев. Споровете около собствеността на БТК в наши дни, за които Студия Трансмедия неведнъж писа засягат и темата за мултиплексите.
Дали народните представители са се запитали защо, въпреки европейските изисквания мултиплексите у нас не предлагат тези услуги, които евростандартите изискват за всеки от тях?
Знаят ли депутатите от двете комисии, участвали в дискусията, каква точно корпорация е BBС или се оставят да ги баламосва със сладките си приказки Мартин Захариев?
Да, съгласно и сега действащия Закон за радиото и телевизията 10% от програмите на обществените медии трябва да се създават от независими европейски продуценти, в това число и български. Само, че авторите на закона услужливо са дописали: „ако това е възможно“. Както услужливо са дописали, че членовете на СЕМ продължават да изпълняват правомощията си и след изтичането на мандата, до избора на нов член.
Та поради всичките удобни вратички в закона няма да откриете в БНР и БНТ външни продукции, които да отговарят на изискванията за предавания от обществен интерес. Няма да откриете подобни предавания и в търговските ни телевизии. Тогава с какви очи комерсиалните продуценти у нас протягат ръка към бюджета на обществените медии? Какво се случва при подобни взаимоотношения от години наблюдаваме в БНТ. Вместо да продуцира документални филми, обществената ни телевизия продуцира криминални сериали. Да наистина продуцираха един документален филм със сценарист и водещ председателят на СЕМ Георги Лозанов. Доколко това не беше конфликт на интереси, да му мислят контролиращите органи
И могат ли да посочат комерсиалните продуценти у нас един свой формат, който да образова или възпитава? Колкото до стойността на забавленията, които предлагат развлекателните им формати, това трябва да е тема на друг разговор.
Разговорът в предаването „Денят разказва“ ще бъде за това дали ще оцелеят обществените медии у нас, във вид, който да информира и образова българското общество.
Гостува ни експертът по европейска медийна регулация д-р Светлана Божилова.
Понеделник, 14. 03 – 19:30, повторение вторник, 15. 03 – 10:40
