След много пропилени години, селскостопанският сектор в Африка се подобрява с бързи темпове. Ето как тази тенденция може да бъде запазена. Понякога това изглежда като проклятието на Адам, което даде на човечеството реколта от тръни и бодли единствено за африканските фермери. Южната част от континента е в плен на сушата, вината за която се хвърля върху климатичния феномен Ел Ниньо. Времето някога е било дори още по-страшно в Северна Етиопия, където посевите са изсъхвали и кравите са умирали. Но сушите, за разлика от библейските проклятия, в крайна сметка имат край. Ел Ниньо междувременно не се е променил съществено, но заслужаващ отбелязване факт е, че селкото стопанство в Африка на юг от Сахара се подобрява бързо напоследък.
Земеделско производство в Африка и Азия на глава от населението. 1961 г. – 100 %
Зелената революция, която промени Азия след Втората световна война сякаш заобикали Африка. Между 2000 и 2014 г. обаче, зърнената продукция се утрои в обширни държави като Етиопия, Мали и Замбия. Селското стопанство остава все още несигурно за инвестиции начинание в един континент с променливо време и малко поливни площи. Когато настъпи бедствие обаче, фермерите в наши дни са вече по-спокойни. Африканските страни, като цяло, също са по-спокойни и се справят по- добре отколкото преди. Земеделските производители вече не са принудени да участват в катастрофални социалистически експерименти или пък да им се налагат забрани върху тяхната продукция за продажба в големите магазини. Митническите тарифи са по-ниски и забраните за износ са вече рядкост.
В резултат на всичко това нововъведенията навлизат все по-бързо. Африка е буквално ‘‘взривена“ от фирми за посадъчен материал, които произвеждат сполучливи хибриди, издържащи на суша и са устойчиви на болести. Може би най-доброто доказателство за важността от едно добро управление идва от Зимбабве, където производителността дълги години беше буквално унищожена, поради лошото управление.
Напредъкът постигнат навсякъде другаде е впечатляващ, но недостатъчен. Африканските стопанства остават далеч по-малко продуктивни отколкото азиатските: Китайските фермери жънат три пъти по-голяма реколта от един хектар. Климатичните промени се очаква да усложнят обстановката. Все още земеделието има потенциал за икономически растеж на африканския контитент. Повечето хора все още живеят в селата, отколкото в градовете, a и много от африканските градове не са толкова развити. Разликата е очевидна – Азия упражнява пряк контрол върху трудоемкото производство, макар и там да има повече фабрики за хранително-вкусовата промишленост отколкото в Африка.
Тук именно е възможността за растеж – така, например в Африка може да се увеличи износа на какао на прах вместо какао на зърна. Превръщането на развиващото се селско стопанство в дълготраен фактор ще изисква още и по-големи реформи. Един от приоритетите на африканските правителства е да премахне съществуващите пречки пред иновациите в селското стопанство. В някои държави все още отнема години да се подобри дадена разновидност семена. С някои изключения, като например Южна Африка, континентът все още се противопоставя на генномодифицираните култури, което е неразумно. Генното модифициране е отчасти полезно, тъй като води до получаването на растения, устойчиви на вредителите, които са огромен бич.
Африканските градове се разширяват, а хората, които живеят в тях копнеят за месо и преработени храни. Това е огромна възможност за местните фермери, но може да се окаже провал, ако не се намери по-евтин и достъпен транспорт. Към този момент е три пъти по-скъпо да предвижиш едни стоки една миля по африканска улица, отколкото да ги транспортираш по азиатска такава – и това е преди полицията да ти е взела пари за рушфет. В резултат, наторяването се оказва скъпо и много от храната се губи по пътя към магазина. Добра инвестиция би била модернизирането на лошите селски пътища. Още по-добре би било дори да се предприеме една организирана атака срещу картелите, които поддържат високите цени.
Много полезно би било фермерите – и в частност жените, да получат ясни права върху земята. Същинското право на собственост ще ги мотивира да направят дългосрочни инвестиции за отглеждане и засаждане на дървета и ще им позволи да използват земята като обезпечение за кредитите. Това обаче не е толкова лесно. Много страни имат стара традиция за обществено управление на земите и сложна мрежа от обичайни права за арендуване на земята. Добиването и раздаването на безусловно право на собственост действително може да лиши хората от техните права. Важна първа стъпка, която много малко държави са изпробвали е да регистрират/впишат правата на фермерите, така че те да не могат да бъдат притеснявани от закона.
Останалата част от света също би могла да помогне. Въпреки че напоследък има известно орязване на земеделските субсидии в развитите страни, някои от най-богатите страни и техните данъкоплатци все още да харчат огромни суми, за да подкрепят собствените си фермери. САЩ смело субсидира фъстъци и памук – две неща, които в Африка могат да се развиват добре. Защо се плаща, за да бъдат африканците бедни?
Превод: Силвия Лозанова – студентка във ФНПП и участник в Стажантската програма на Студия Трансмедия
