9 март 1933 г.: в берлинския ресторант „Байернхоф“ са арестувани българските комунисти Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. Обвинението: палежът на Райхстага.
Погледнато исторически, този пожар е предлог за всичко онова, което ще направи Хитлер от тук насетне – унищожаване на Ваймарската република и Ваймарската конституция. Но на процеса Георги Димитров е прав, защото има непоклатимо алиби, а съдът все още не е нацистки.
Погледнато пък лично, всъщност Димитров е арестуван случайно. Той има любовница и я издържа, заедно с двете й дъщери. Когато пламва пожарът на 27 февруари 1933 г. пролетарският вожд е на път от Мюнхен към Берлин. Във влака се запознава с една 27-годишна другарка – германка – и на другия ден, когато вече е започнал лов на комунисти, социалдемократи и антифашисти, тръгва на друг вид ловуване – урежда си среща с другарката. Пред нея той е Рудолф Хедигер, швейцарски журналист – с която легенда обяснява недодялания си немски. Коминтернът категорично нарежда да се закрие бюрото на западноевропейските комунисти в Берлин. Димитров обаче не иска да напусне и то главно заради новата си нежна придобивка. И не напуска. В този момент се появяват Благой Попов и Васил Танев и търсят среща с него. Пак по същото време е публикувана снимка на арестувания холандски дебил Ван дер Любе – който външно има някакво сходство с избягалия вече секретар на Димитров. Мюрето в сценария е осигурено.
Понеже секретарят и Генсекретарят са посещавали определен ресторант, келнерът–нацист прави заключение, че е виждал Георги Димитров с подпалвача на Райхстага Любе. Обажда се и само след минути пристига полиция, която арестува Димитров – този път в компанията на Попов и Танев. И процесът вече може да започне.
Известно е как се развиват нататък събитията. Главният прокурор Вернер довежда любовницата на Георги Димитров на очна ставка и я пита: „Вие прелюбодействала ли сте с този човек?“. Тя започва да плаче, Димитров мълчи, а Вернер настоява: „Вие прелюбодействала ли сте?“. Тогава българинът скача без никакво разрешение на председателя на съда и се провиква: „Аз веднъж завинаги трябва да кажа, че нито съм хомосексуалист, нито съм импотентен, а съм напълно нормален мъж!“. А как звучи това: „Нито съм хомосексуалист“ е пряко срещу щурмовите отряди SA, „нито съм импотентен“ – пряко срещу Хитлер, „Аз съм напълно нормален мъж“ – тоест, аз съм прелюбодействал и какво от това. Какво общо има това с политиката.
Това е моментът, в който Георги Димитров звучи като един голям мъж и джентълмен и придобива световна известност. Западните станции, кореспонденти и агенции, които единствено са допуснати до процеса, започват да пишат за него вече с друго чувство.
Но стане ли дума за политика, уви, Лайпцигският лъв вече грее в друга светлина. Говори историкът Милен Семков: ”Аз доказах една голяма мистификация, която е направил Георги Димитров. Сигурно сте учили как той бил казал на Лайпцигския процес в заключителната си реч: „И ще кажем ние, като старика Галилей – колелото на историята се върти и ще се върти до пълната победа на социализма и комунизма, и в Германия, и в целия свят“. Но това Георги Димитров въобще не го е произнесъл в Лайпциг, а го дописва едва когато се връща в Съветския съюз, върху стенограмата, която се връчва на обвиняемите в края на процеса – заключава Семков. – Това е доказана фалшификация, но влиза във всички български учебници като 100 процентова истина и пророчество.”
Това е. Колелото на историята може да бъде и квадратно, важното е кой го върти.
