Дивото къмпингуване и паркирането на 100 м от плажа по цялото Черноморие е забранено, но нощуването остава разрешено. Нарушителите ще се наказват с глоби до 10 000 лв. Спорните промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие бяха приети от парламента на второ четене преди почивните дни. Първоначалното предложение беше да се забрани и нощуването на плажа, но след среща с протестиращи граждани и възражение от страна на депутати този текст отпадна.
Люба Батембергска на един от протестите
Разговаряме с Люба Батембергска, един от активистите за спасяването на последната природа по Черноморието. Тя е завършила политология. Занимава се с политики за социално включване и образование на деца.
– Вашата гражданска инициатива „Да спасим Карадере“ определи предложените изменения в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие за запазване статута на Иракли, Корал и Карадере като незастроени защитени плажове като добра първа стъпка за съхраняването на българското Черноморие. Като знаем колко незаконни строежи никнат край морето, смятате ли, че тази мярка ще спре строителните апетити?
– Ценното в промяната е, че защитава самия плаж, тъй като не разрешава търговска дейност и превръщането му в торта от чадъри и плажни кафенета. Карадере обаче не е само плажът, а местността. Представете си Златни пясъци и зад него – това би обезсмислило идеята за плаж за природосъобразен туризъм.
Иракли
Забраната за търговска дейност няма да спре строителните мераци, напротив, ще ги засили, защото комплексите, които могат да изникнат отзад, ще разполагат с красив девствен плаж. Черноморието е презастроено, а не малка част от строежите са незаконосъобразни. За толкова години на хората им писна от незаконосъобразия. Същевременно не малка част от хотелите и комплексите с апартаменти стоят празни. По тези причини каузите за опазване на Карадере, Иракли, Корал и други незастроени места срещат огромна обществена подкрепа. Има един начин да се запазят местностите – да се забранят строежите в тях. Това може да стане като се въведе забраната в следващите поправки в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
– Същевременно има предложения от някои депутати за абсолютна забрана за къмпингуване и паркиране в зона А (до 100 м от морето). Вие и вашите привърженици сте къмпингари и в този смисъл как да го тълкуваме – като отмъщение за вашата инициатива или загриженост от поддържане на чистотата в тази зона? Как според вас е най-добре да се реши въпросът за къмпингите?
– "Отмъщение" е твърде силно казано. Красноречиви обаче са реакциите на хората, включително на тези, които не са къмпингари – оставиха строителството, забраниха палатките. Факт е, че забраната за къмпингуване на Карадере, Иракли и Корал разкарва тези, които се борят против застрояването им и не ги защитава от изграждането на комплекси. Забраната за къмпингуване и паркиране е предложение на Национална асоциация българско Черноморие и още няколко организации, които представляват инвеститорите с интереси за строителство.
Карадере
Аргументът да забраним къмпингуването, за да запазим плажовете е манипулативен, доколкото маскира други интереси. Без значение защо се вкарва в употреба, не можем да го пренебрегнем. Мнозинството от хората, които ходят там, почистват преди и след себе си не оставят следи. Правим пролетни и есенни почиствания на Карадере. Миналото лято поставихме табели за дюните и отговорно къмпиране. Миналата година в разгара на сезона Карадере беше най-чистият плаж по Черноморието, по-чист от дивите плажове без къмпингари (на тях идват туристи за през деня) и от поддържаните от концесионери.
Има доста къмпинги по Черноморието. Нужни са стандарти за тях и да се категоризират, така че да приличат на приятните места за почивка, които познаваме от Гърция и Черна гора.
– Смятате ли, че може да се намери някакъв баланс между туристическия бизнес, който има интерес да строи и да огражда терени колкото се може по-близо до морето, и обществения интерес да се запази природата?
– През юли 2014-та туристически браншови организации, сред които Българска туристическа камара, Асоциацията за алтернативен туризъм, заедно с коалиция Да остане природата подписаха Меморандум за развитие на туризма. Туристическите организации се обявиха за спиране на безконтролното застрояване, за развитието на туристически услуги на базата на природните дадености и културното наследство. В меморандума е казано, че комплексите с апартаменти за продажба и сезонно ползване не са туристическа услуга. Такъв комплекс предвиждаше да строи Мадара Юръп, единият инвеститор на Карадере. Баланс има, остава държавата да насърчава развитието на този туризъм.
В България има добри дадености за това, но не ги използваме пълноценно. Меморандумът беше подписан и от Министерство на туризма. Има туризъм и извън строителството на комплекси. Няколкото останали незастроени места могат да се използват за туризъм, като се развият допълнителни услуги. Освен къмпирането, което е популярна туристическа ниша, природата, която ще бъде запазена покрай него, може да се използва от всички останали туристи.
Нещо, за което почти никой не говори – инвестиционните комплекси са за от затворен тип, туристите остават в тях и почти не използват услугите, които предлагат хората, които живеят по тези места. Доходите от тези туристи остават в няколко големи инвеститори. Запазването на природата и развитието на туризъм покрай нея върви с увеличаване на доходите на малките семейни фирми. Крапец е добър пример за туризъм, който съчетава запазена природа и семеен бизнес. Къщите за гости там са резервирани още преди началото на сезона.
– Какво означава точно природосъобразен туризъм и какво предлагате по този въпрос?
– За мен означава туризъм с минимална човешка намеса, запазване на местността и на природата в нея. Ако говорим за Карадере, регламентирани места за къмпиране, изграждане на компостни тоалетни извън плажа, солени глоби за замърсяване и без строителство. Това може да бъде туристическа услуга и за нея да се заплаща такса на общината. Без строежи и преместваеми обекти. Който иска ресторант, тенис кортове, нощен клуб – в радиус от 10-тина километра може да ги намери.
– Как е решен въпросът с плажовете в други страни и кой модел според вас е най-приемлив и балансиран?
– Дивото къмпиране е разрешено в Англия, Шотландия, Уелс, Норвегия, Швеция, Естония, Латвия. В Англия например е разрешено къмпирането в националните паркове. Има схема на местата, на които могат да се опънат палатки. Огън се пали на определени места, туристите са задължени да не оставят боклук.
– Кажете нещо повече за групата „Да спасим Крадере“.
– „Да спасим Карадере” е неформална група от хора, които се опитват да опазят едно от последните естествено красиви места по Черноморието, включително като спират опитите за строежи в нарушение на законодателството. В момента инвестиционните проекти са спрени и подлежат на оценка за въздействие върху околната среда. Доказахме незаконосъобразността на разрешителните за строеж, сега чакаме решението на Бургаския административен съд за последните валидни разрешителни. Доказани са също в съда нарушенията в Подробния устройствен план, който предвижда застрояването на Карадере, но въпреки това той продължава да е действащ. Организираме и кампании за почистването на плажа и отговорно къмпиране. За активната кампания през последните две години през 2015-та получихме награда на публиката в конкурса „Участие за природа”, годишна награда за гражданска организация на Програма „Достъп до информация” и Човек на годината.
