Сред най-активно развиващите се индустрии в днешния свят е производството на хранителни добавки. Напоследък те се предлагат за всичко – от борба с излишните килограми и бръчките по лицето до манията за яки мускули, емоционална, сексуална и друга мощ. Статистика на Агенцията по безопасност на храните у нас показва, че само през миналата година българите са заплатили близо 300 млн. лв. за хранителни добавки, което е около два пъти повече в сравнение с 2011 г. Търсенето им се е увеличило с 20% само за 12 месеца (от 2014 г. до 2015 г.).Няколко са основните
фактори за повишения интерес
За да се появи една хранителна добавка на пазара в страната ни или в Европейския съюз, търговецът трябва да притежава единствено декларация за съдържащите се в продукта вещества. Не се изискват клинични изпитания, както е при лекарствата, нито проследяване безопасността и ефективността на добавката.
Този вид продукти са много достъпни, могат да се купят без рецепта, само след прочитане на кратка листовка или след консултация с продавач. За разпространението им допринася агресивната реклама, която често обещава тотална промяна, изцеление, тонус, съвършенство… Подобни суперлативи се разгласяват по всякакъв начин, въпреки че още през 2002 г. Европейският съюз е приел Директива за хранителните добавки, според която върху етикета на отделния продукт трябва да е отбелязано, че не предпазва, лекува или възстановява от болести и не може да замени пълноценното балансирано хранене.
Диетолози отдавна са доказали – организмът усвоява полезните вещества в най-значителна степен от храната, а не от добавките. Фактор за инвазията на въпросните продукти е и това, че освен легалните комбинации, в страната ни се продават множество други препарати, постъпващи с куфарна търговия или продавани чрез онлайн покупки. Точно какво съдържат добавките, търгувани в сивия сектор, знае само техният производител. Причината е, че лабораторните анализи на контролните органи (до 2007 г. – МЗ, а след тази дата- Агенцията по безопасност на храните) могат да докажат само присъствието на декларираните съставки и дози. Скрити подробности обикновено се търсят по сигнал.
Напоследък от Българския фармацевтичен съюз съобщават за лекарствени комбинации, вложени в добавки, за да се заобиколи регистрационния режим на лекарствата. Това е вид лекарствена мимикрия. Чрез нея си пробиват път вещества, които често идват от страни в Азия и тук се рекламират като чудеса на източната медицина. Повечето действат бързо и водят до множество странични явления. Разбира се, тези и други проблеми не би следвало да отрекат
реалните ползи
от добавките. Според определение на европейски експерти „хранителните добавки са продукти, целта на които е да допълват нормалната диета и които осигуряват концентрирани източници на нутриенти (витамини и минерали) или други субстанции с хранителен или физиологичен ефект, самостоятелно или в комбинация, продавани в дозирана форма, предназначени да бъдат приемани в измерими малки количества”.
Част от продуктите са известни като суплементи. В тях са концентрирани: витамини, минерали, аминокиселини, полиненаситени мастни киселини, полезни бактерии (пробиотици), ензими, билкови растения на прах и др. Предназначението им е да предотвратяват възникнали дефицити при обичайното хранене.
Втората голяма група добавки са технологичните добавки, наричани още адитиви. Представляват вещества, които се включват към храните по технологични съображения. Днес в ЕС се ползват около 3500 адитиви с цел да запазват храните пресни преди консумация, да подобрят вида, вкуса и миризмата на продуктите. Също – да улеснят производствения процес на храните, да осигурят стабилността и да удължават трайността им. Тези добавки задължително трябва да се използват само в точни количества, които не надвишават определените максимални нива в готовия за консумация продукт. Адитивите са разделени на групи : консерванти, антиоксиданти; киселини и основи; емулгатори; овкусители; желиращи агенти; стабилизатори; ароматни вещества; ензимни препарати; оцветители; подсладители и др. Когато се влагат в даден продукт, те се означават върху етикета му с Е и цифри.
Ето някои от често добавяните вещества с техните знаци и предназначение:
Оцветители (от Е 100 до Е 180).
Естествени оцветители:
- Рибофлавин (жълт) – Е 101, предназначен за производство на сирена;
- Хлорофил (зелен) – Е 140, при консервиране на мазнини, сушени зеленчуци;
- Въглерод (черен) – Е 153, за конфитюри;
- α-каротин (жълт, оранжев) – Е 160, при производство на маргарини.
Синтетични оцветители:
- Тартразин (жълт) – Е 102, за безалкохолни напитки;
- Еритрозин (червен) – Е127, захаросани череши;
- Индиго кармин (син) – Е 132, пикантни храни.
Ароматизанти. Това са различни есенции, подобряващи аромата на някои хранителни продукти. Използват се естествени ароматни вещества – етерични масла, екстракти от подправки и плодове, както и синтетични /ванилин/, мононатриев глутамат (Е 621).
Подсладители. Заместват захарта.
Те се подразделят на калорични подсладители – манитол (Е 421), сорбитол (Е 420), ксилитол (Е 967), както и на некалорични подсладители – аспартам (Е 951), захарин (Е 954), цикламатна киселина и нейните соли (Е 952).
Най-използвани са аспартамът и захаринът. Счита се, че захаринът е безопасен при ежедневно приемане в малки количества. Въпросът за употребата на аспартам е спорен.
Киселини и основи. Служат за подкиселяване на някои продукти. Прилагат се: оцетна, лимонена, винена, млечна и ябълкова киселина.
Обогатители. Това са витамини /най-често А и С/, минерални вещества, лецитин и др.
Ензимни препарати. В хлебозаводите за ускоряване процесите на втасване на тестото се използват ензимни препарати от някои щамове на гъбичката Aspergillus, които предизвикват втасване на хляба за 2-2,5 ч, вместо за 7-8 ч .
Консерванти – (от Е 200 – до Е 290).
Освен традиционни консерванти (сол, оцет, алкохол), най-често са:
- Сорбинова киселина (Е 200-203)- за сирене, йогурт, безалкохолни напитки;
- Млечна киселина (Е 270)- при маргарини;
- Бензоена киселина (Е 210-219)- безалкохолни напитки, плодове, конфитюри;
- SO2 – (Е 220)- безалкохолни напитки, бира, вино;
- Нитрати (Е 251, Е 252)- бекон, шунка, сирене.
Антиоксиданти (от Е 300 – до 322).
- Витамин С – (от Е 300 – до Е 305)- боза, безалкохолни напитки, мляко, месни продукти;
- Витамин А – (от Е 306 – до Е 309)- растителни масла;
- Бутилат-хидроксианизол – (Е 320)- маргарини.
Емулгатори, стабилизатори, плътнители и желиращи агенти – (от Е 400 – до Е 495).
- Лецитин- (Е 322)- шоколади, маргарини ;
- Лимонена киселина – (Е 472)- млечни продукти;
- Алгинова киселина – (Е 400)- сладоледи, пудинг;
- Агар –( Е 406)- шунка, сладолед;
- Пектин – (Е 440) – сладка, конфитюри.
Не бива да се мисли, че хранителните добавки биха решили всичките ни здравословни проблеми, но ако не се отнасяме с внимание към подобни продукти, те биха се превърнали в проблем. Нека не забравяме, че навиците и информацията, която човек има, понякога са по-важни от финансовите средства при подбора на храните. Основното обаче е да се постига разнообразно, пълноценно хранене по 4-5 пъти на ден, съчетано с повече движение, приятни дейности и емоции.
