С термина перитрохантерит се означава настъпилото възпаление в областта на тазобедрената става. Думата произлиза от понятието трохантер – грапава костна ивица. Така се наричат издатините на горния край на бедрената кост, за които се залавят мускулите.
Перитрохантеритът се среща по-често при жените в напреднала възраст. От съществено значение за появата му имат различни физически травми. Болестта обикновено се съпътства от остеоартроза, при която се намалява течността в ставите и се затруднява “смазването” на ставните повърхности. Основният симптом при този проблем е болката, която се увеличава след натиск или продължително движение. Диагнозата се основава на историята на заболяването и обстоен преглед от интернист-ревматолог, както и на измененията, установени чрез рентгеноскопия.
Лечението
включва средства за успокояване на болката, противовъзпалителни медикаменти, упражнения за тонус и укрепване на мускулите около тазобедрената става. В тежките случаи се налага хирургична намеса. Най-новият терапевтичен метод, чрез който може да се спести оперативното лечение, е т.нар. «шоково-вълнова терапия». Тя действа на принципа на високоинтензивните краткотрайни енергийни вълни от звуковия и ултразвуковия диапазон, разпространяващи се с висока скорост. При този подход се ползва специален апарат, който стимулира циркулацията на кръвта, както в големите кръвоносни съдове, така и в най-малките им разклонения в засегнатото място. Ефектът е
подобряване състоянието и функцията на тъканите
Чрез шоково-вълнова терапия се засилва действието на различни растежни фактори, увеличава се продукцията на колаген. Освен това в тъканите се наблюдава образуване на нови кръвоносни съдове (това е т.нар. неоваскуларизация), разнасят се натрупани с времето костни калцификати. Методът е приложим и при възпаления в раменната става, ахилесовото сухожилие и стъпалото, както и при трудно зарастващи рани.
