Стабилност – чужди инвестиции – инфраструктура. Това са трите кита, на които премиерът Бойко Борисов твърди, че базира управлението си. Студия Трансмедия продължава поредицита си за крехките опори в управлението на Борисов и колко опасни са те за икономиката. Защото какво би станало, ако поне един от тези пилони е измамен? Днес ще разгледаме инфраструктурата.
«Изграждането на автомагистрала „Хемус“ ще бъде приоритет №1 в бюджета на държавата за догодина. За всичко друго – каквото остане, защото „Хемус“ трябва да върви.Имаме ли тази магистрала, Северна България ще изглежда по друг начин.» Думите са на премиера Бойко Борисов и са от есента на 2015 г., казани по време на среща на върха на европейските министри по пътна инфраструктура.
Казана дума- положен камък. И продължаваме напред.
Пътната и ЖП инфраструктура без съмнение са много важни. Но построяването им не би трябвало да е самоцел, а да следва някакви конкретни прогнози и да цели преки резултати. Логично е тези резултати да са в посока на подобряване на икономическата активност във вътрешността на страната.
Но и до момента няма поръчан от държавата анализ за изменението в икономическата активност на зоните, през които преминават построените вече магистрали. На теория това строителство би трябвало да доведе до повече инвестиции. И тук няма как да си спестим препратката към друг от лъжовните китове на Борисов 2 – преките чуждестранни инвестиции. Макар статистиката да отчита неспирен растеж, то за миналата година истинският резултат е нетен отлив. И единствено счетоводна операция на «Лукойл Нефтохим» допринася статистически да се отчете увеличение на преките чужди инвестиции. И, да, запомнете тази роля на «Лукойл». Ще разберете и как е компенсирана тя.
Въпреки наличието на единствената цялостно построена магистрала в страната – «Тракия», областите между Бургас и Пловдив изостават икономически. Данни от изследване на Института за пазарна икономика показват например, че област Сливен е с влошена икономика, и най-лоша социална среда въпреки добрата инфраструктура. В същото изследване областите Стара Загора и Ямбол получават оценка «без характерен профил». Това означава, че тези региони нямат конкуренентно предимство и че икономическата и демографска среда по нищо не се отличава от други области в страната. Само за сравнение с подобна оценка са още Плевен, Ловеч и Велико Търново. Именно областите, които сега правителствената стратегия разчита да «съживи» чрез строежа на автомагистрала «Хемус».
Продължението на трасето на «Хемус» явно е от изключително значение. Въпросът е защо. Има немалко изследвания на пътния трафик в страната, които показват, че след Велико Търново движението по направлението към Русе и Варна намалява в такава степен, че магистрала просто не е нужна.
Но МАГИСТРАЛА значи много пари. И когато казвам много, повярвайте, става дума наистина за много. Затова е и важно КОЙ ще ги вземе. Това, впрочем, е и един от основните въпроси в цялата стратегия за развитие на инфраструктурата под управлението на Борисов.
И понеже «Хемус» е най-голям проект на втория кабинет «Борисов», то логично и търговете около избора на строител бяха следени с интерес. А строителите бяха избрани учудващо бързо. Офертите бяха отворени в началото на декември 2015 г. и само седем дни по-късно Национална компания «Стратегически инфраструктурни проекти» (НКСИП) класира строителите на 60 км от магистралата. А класирането е просто и ясно: 500 млн. лв. отиват в консорцум на свързваната с Делян Пеевски «ПСТ груп», която е заложена в Първа инвестиционна банка. Други 300 млн. лв. отиват в «Джи Пи груп», която е близка до управителя на «Лукойл България» Валентин Златев.
Това кои са изпълнителите не би било толкова голям проблем, ако те нямаше да строят най-скъпата магистрала в историята на България. Но още по-забележително е, че това изобщо не направи впечатление на властта. Нещо повече. Регионалният министър Лиляна Павлова на няколко пъти обясни, че цената е напълно реална, защото отсечката ще бъде най-трудната, строена в страната ни. А това е, меко казано, несериозно. Само един поглед върху картата на България е достатъчен да сравни профила на трасето от Ябланица до Ловеч и това в Кресненското дефиле.
Но проблемът с инфраструктурното строителстево не е само «Хемус». Големите обществени поръчки в строителството на пътища в последните 3-4 години се печелят пет-шест големи местни фирми. С все по-силни позиции е групата от фирми около ДПС депутата Делян Пеевски. Тя включва «Водстрой 98», която е водещ играч и във ВИК сектора и «ПСТ груп». Чести победители са ГБС, «Джи Пи груп», «Хидрострой», «Геострой», а в последно време и «Агромах».
Все по-ясно открояващ се факт е липсата на спечелени търгове от чужди фирми. Най-често чуждите кандидати са отстранявани още в етапа на подаване на оферти с технически «врътки» в непълнота на документите. Забележително честото повтаряне на победителите обаче едва ли е някакво просто съвпадение. Още повече, че няма голям търг, който да е оспорен от български играч. А това все повече прилича на картел. И то катртел за източване на публичен ресурс. Още повече, когато средствата се доставят директно от бюджета, а не през оперативните програми. Защото ако мантрата на Борисов за «усвояването» на средставата от ЕС има своите основания, то когато това «усвояване» е за сметка на бюджета, предполага двойно повече критичност от администраторите. Каквато обаче няма. Има само срязани лентички. И спешни ремонти по току-що построените магистрали.
Прочетете още:
Голямата лъжа "Ръст в инвестициите в България"
