Лютви Местан обяви, че учредява партия ДОСТ – Демократи за отговорност, солидарност и толерантност. „Дост“ на турски означава „приятел“.
Това е ясната част от изявлението на бившия лидер на ДПС пред Нова тв.
Оттук насетне следват политически абракадабри, намеци и кодирани послания, както си беше обичайно за ДПС. „Искаме да дадем алтернатива на истински смелите и достойни хора да гласуват за реална либерална партия“, заяви Местан. Като се сетим за новите попълнения на ДПС по време на председателството му, купуването на гласове и всякакви трикове за разширяване на влиянието, либералните въжделения изглеждат комични.
Научаваме например, че новата формация ще бъде „либерален евроатлантически проект“, каквото и да означава това на български терен. А то означава ни повече, ни по-малко, че „натовската“ позиция на ДОСТ ще гравитира около натовската държава Турция. Това е най-силната разделителна линия между формацията на Местан и ДПС на Доган, чието шифровано послание от новогодишната реч буквално изхвърли Местан от председателския стол заради антируската му позиция по повод сваления самолет.
Геополитическите очертания обаче нито са гео, нито са политически. Защото става дума за пари. Напреженията възникнаха именно в момент, когато ДПС преседя извън властта достатъчно време, за да се усетят паричните дефицити. Всъщност Местан намекна за това в днешното си изявление.
Той се оплака, че е може би единственият политик, който след 20-годишен партиен стаж живее на квартира. Бившият лидер каза още, че е държан извън бизнес обръчите, извън конструирането на бизнес отношенията на ДПС на Доган, затова не му оставало нищо друго освен да работи за либералната идея. Дрън-дрън.
Новото политическо образувание ще е толкова либерално, колкото беше и ДПС, което на хартия се води либерална партия. Истински нонсенс, тъй като ДПС е типична вождистка партия от най-примитивен вид, а в домашните сараи на вожда се чертаят „стратегии“, самоубиват се „мъжки секретарки“, свалят се и се качват лидери. Доган дори не си направи труда да имитира някакъв партиен форум, за да уволни легитимния председател.
Няма съмнение, че Местан ще има подкрепата от официална Анкара, а може да подозираме, че това ще е свързано и с облаги. Не случайно изборът на име на партията е жест към турските приятели. С позиционирането си Доган пък даде знак не толкова към Москва в конфликтната ситуация между Русия и Турция, а зае позата на обиден на комшиите, че го прескачат и не го зачитат за баш сайбията. Това впрочем са много стари и недоизяснени отношения, свързани с въпроси около т.нар. възродителен процес. Той не направи нищо за осъждане на виновниците за този срамен акт, дори отиде да пие кафе с Тодор Живков, което възмути българските турци в Бурса. Кому беше нужна тази демонстрация, също си остана една от тайните на прехода.
Толкова по въпроса с „геополитическите“ партийни работи.
Много любопитен детайл в днешното представяне на Местан беше и въпросът кои са олигарсите на България. „Министър-председателите могат да ги назоват“, каза Лютви Местан, като изказа съжаление, че му задават този въпрос накрая, та нямало време да се разгърне.
“Олигархията е функция на незаконната властова протекция. По тази причина най-компетентни да посочат кои са олигарсите в България са министър-председателите“, каза той.
Макар че Местан използва множественото число, намекът към Бойко Борисов беше недвусмислен. Той препоръча на водещите да се ориентират по предпочитанията на „медийните бухалки“ на Пеевски, за да разберем кои са олигарсите.
Така че разстановката е ясна – ДПС на Доган и с Пеевски ще е „либералният крак“ на ГЕРБ. Но от БСП също има заявки за дружба, тъй че движението като партия влиза пак в ролята си на „балансьор“, но на по-ниско ниво. Разцеплението изглежда неизбежно, но изключително ще зависи от мисионерската работа на двете формации – ДПС и ДОСТ, „на терен“.
За електората обаче Местан е в по-добра изходна позиция с протурската си линия, която просто няма как да не бъде споделена от повечето български турци. Защото лепилото на ДПС винаги е било „възродителният процес“ и непрекъснатото ръчкане в тази посока – със страхове, обикновени лъжи и малки подаръци.
"Ако има разцепление в ДПС, то не е породено от мен и хората, които ме подкрепиха. Разцеплението настъпи с речта на Ахмед Доган, която бе стратегическа грешка", посочи бившият председател на ДПС и бъдещ лидер на ДОСТ, и май е прав.
Добрата позиция на Местан се подсилва и от обществения контекст, в който се случва изявлението му. Споровете около турското робство, присъствие и съжителство подгряха патриотарските страсти, най-хранителната среда за виреенето на етническото противопоставяне. С уволнението на министър Танев и посрещането на „възрожденските“ кметовете пред МС в национални носии Борисов наля вода в мелничката на Местан.
Бившият председател на ДПС заяви, че ще се бори срещу образа, който му създават опонентите. "Няма да отстъпя пред митологемите за турска партия, пред цялата кампания за шпионина и националния предател, която е заплаха", каза той.
"Аз не бях част от това. Ще бъда участник в демаскирането на задкулисието", заяви още Лютви Местан. На това му се вика троен ритбергер с чупка в кръста. Първо, защото той е бил не просто част задкулисието, а лидер на видимото му политическото тяло. Може и да не се е облажвал достатъчно, но със сигурност го познава отблизо и не може да се прави на участник в демаскирането. И трето, ако Доган не го беше уволнил, Местан щеше да продължава да си седи в задкулисието и да пази тайните му, както винаги го е правел.
