„Студия Трансмедия“ инициира в последните седмици публично обсъждане под надслов „Дебатът за държавата“. Експерти от целия политически спектър, както и независими професионалисти разсъждават върху модела, по който е построена държавната структура и възможностите той да бъде променен и дори подменен. В рамките на дебата темата бе анализирана освен институционално, и технологично. В този аспект големият въпрос е: защо у нас не е въведено електронно управление. Да, то може и да не подобри осезаемо живота на хората, но при всяко положение ще го направи по-лесен. Стартиралата едновременно с нас в постсоциалистическата демокрация Естония е световен лидер в това отношение, изпреварвайки технологични колоси като САЩ, Япония, Южна Корея. Значи не било толкова невъзможно. За улеснение на гражданите там функционира единна информационна система, в рамките на която те разполагат с електронна лична карта, мобилна лична карта, специфичен електронен адрес за кореспонденция с всички институции в републиката, радват се на електронно училище, респектират се от електронна полиция, гласуват електронно, там обществото няма физически контакт с бюрокрацията и по тази причина корупцията е силно стеснена – една фирма например се открива за 12 минути, по интернет. В резултат на всичко това предприемчивите и практични естонци вероятно не изпитват особена неприязън към тези, които ги управляват. А електронизацията на обществения си живот те са постигнали на скромната цена от 30 милиона щатски долара, което е около 50 милиона български лева.
При нас обаче, според меродавна експертиза само до 2011 година за Електронното правителство са похарчени около 224 милиона лева от държавния бюджет, срещу нищожен брой налични електронни услуги. Къде са тези пари и кой ги усвоява? Къде са онези 120 милиона лева, които според непотвърдена информация всяка година се прахосват само в Министерството на здравеопазването, без да се брои всичко останало, което потъва около Здравната каса – единствено заради липсата на Електронно здравеопазване?
В интервю за „Студия Трансмедия“ бившият министър Стефан Константинов – напълно разбираемо – нарича твърдението за потъващите в Министерството на здравеопазването пари „изключителен мит“. И продължава: „Илюзия е, че с електронното здравеопазване ние ще постигнем значителна икономия на средства и също, че ще попречим на някакви средства някъде да потъват. Много ясно трябва да го кажем – електронното здравеопазване има основна функция да гарантира сигурността на пациента, да улесни обмена на информация между доставчиците на здравни услуги, да намали бюрокрацията“.
Дали е така? Ще разберем от разговора с д-р Иван Костов – експерт с по-особени възгледи и за електронното здравеопазване, и за здравния модел като цяло.
Гледайте „Здравеопазването страда и от електронна болест“ в „Денят разказва“
