“Руските и сирийските части засилват своята кампания в контролираните от бунтовниците области около град Алепо – мястото, където все още живеят около 350 хил. души, според представители на международните хуманитарни олганизации, действащи в града. Най-големият преди войната сирийски град скоро ще падне“
Не знаем дали читателите забелязват смисловия парадокс в този репортаж на „Ройтерс“. Дали фразата „ще падне“ е най-точната или по-скоро би било редно да се употреби „ще бъде освободен“. Защото, всъщност Алепо е във вражески ръце от доста време, а и не се знае, с оглед на миш-маша от бунтовнически сили, които го владеят в момента дали местните жители желаят „освобождение“ или „поражение“.
Определено Башар Асад не е демократичен лидер. Но може би бихме били прави в предположението си, че хората там „на терена“ не харесват качеството си на живот в момента и вероятно биха дали мило и драго да се върнат към доста по-мирния си начин на живот отпреди 2009 г. Затова и мнозина от тях поемат по трудния път на бежанците и в същия този момент се струпват по затворената за тях сирийско-турска граница.
Онова, което е факт е, че Русия и Иран са обградили със своите войски Алепо и, ако той „падне“ по фразата на Ройтерс вероятно много скоро ще бъде последван и от сирийската опозиция – поне т.нар. нейна „умерена“ част.
Което прекрасно се осъзнава от Турция и от Саудитска Арабия. Същото се отнася и за американския държавен секретар Джон Кери, който отчаяно се опитва да поднови провалилия се процес около мирните преговори в Женева. Проблемът на САЩ и регионалните им съюзници е елементарно ясен – ако Москва и Техеран изметат опозицията от бойното поле, то тогава не би имало нужда от никакви мирни преговори. Правителството на Асад би възстановило властта си и толкова. Ислямската държава би продължила да действа в източните райони, но това би бил проблем, който Русия и Иран сравнително бързо биха решили щом основните градски центрове бъдат подсигурени.
Има сериозни данни, че Риад и Анкара са изключително загрижени от очертаващия се провал на петгодишните им опити да свалят Асад. От своя страна руснаците и иранците дадоха индикации, че са готови да преговарят за спиране на огъня, но опозицията, според самия Кери е тази, която не иска вече да седне на масата на преговорите.
“Не ме обвинявайте мен – идете и обвинявайте вашата си опозиция” това са били думите на превъзбудения Керо, произнесени към представители на хуманитарните организации, присъствали на донорската конференция в Лондон през миналата седмица.
Първият американски дипломат казал освен това, че може да се очакват три месеца ожесточени бомбардировки, които биха „изпепелили“ опозицията, според изданието „Мидъл ийст ай“, според което Кери е оставил сред тези, с които се е срещал „ясното впечатление“ че САЩ да изоставили вече усилията си в помощ на бунтовниците.
С други думи, Вашингтон очевидно вече осъзнава, че изборът е силно ограничен. Или трябва да се започне война с Русия и Иран или следва да се признае неспасяемостта на поредния опит за смяна на режим в района на Близкия изток.
„Онова, което той каза, беше, че опозицията не иска да преговаря за прекратяване на огъня и че точно те са напуснали преговорите“, сподели втори участник в срещата за цитираното списание. „Какво искате от мен? Да започна война с Русия ли? Това ли искате от мен?“, попитал Кери въпросната участничка в разговора.
Списанието твърди, че САЩ напълно са изоставили идеята Асад да слезе от дръжност. Сега, очевидно, Вашингтон търси претекст, за да „продаде случващото се на публиката“ и вероятно става въпрос за обещание от страна на Асад да не използва касетъчни бомби. „Според трети източник, който твърди, че е бил връзката между сирийското и американското правителство през последните шест месеца Кери е изпратил още през октомври съобщение на сирийския президент Башар Асад, според което САЩ не искат той бъде сменен“, твърди списанието. ’Източникът твърди, че Кери е казал, че ако Асад спре да изпозва касетъчни бомби, Кери би могъл „да продаде историята“ на публиката“.
Разбира се, едва ли Кери ще успее да „продаде“ историята на саудитците и турците, или пък на катарците – всяка от тези страни преценява силата на „своята“ опозиция, докато САЩ хвърля хавлията на ринга. „Смесените послания, които Кери изпраща след провала на процеса от Женева оказаха още по-голям натиск върху Турция и Саудитска Арабия“, заключава „Мидъл ийст ай“. „И двете страни са изключително затруднени от потенциалния провал на опозиционната и призната от САЩ Свободна сирийска армия“.
Така че за Анкара, Риад и Доха наистина настана „време разделно“. Или трябва сегашната мимикрия на война да прерасне в истинска регионална, а дори и световна война в следващите две седмици или Алепо „ще падне“ в ръцете на Асад. Това би било унизителен провал на външната политика на САЩ и, което е по-важно – ще бъде провал на саудитската идея за установяване на сунитска хегемония на Арабския полуостров.
Има и една друга възможност – Джон Кери да се изправи срещу Русия на бойното поле. Както личи от цитираните по-горе източници, Вашингтон очевидно няма здравите нерви за подобен ход. Особено пък в условията на разгарящата се предизборна борба отвъд Океана. Защото американците се интересуват много повече фалшиво ли е изпяла Лейди Гага американския химн и кой точно е спечелил „Сюпър боул-а“.
