Има хора, които постоянно си измислят проблеми и в съзнанието им страхът от болести започва да доминира над всичко. Тяхната загриженост за здравето надхвърля рамките на нормалното. Състоянието им е болестно и се нарича хипохондрия.
По какво се познава хипохондрикът
Основното му занимание е да насочва вниманието (своето и на околните) към здравословните си проблеми. Той непрекъснато вижда в себе си някакви симптоми на болест и се превръща в редовен посетител на лечебните заведения. Сменя медици и медикаменти. Многократно повтаря изследванията си, защото е убеден, че са сгрешени. За него лекарският преглед е средство, чрез което се опитва да се противопостави на постоянния си страх. Хипохондрикът има нужда от непрекъснати обяснения, от уверения, че дори да вижда в себе си някакъв здравословен проблем, той не е фатален. Създава се опасен кръг – колкото повече доказателства се трупат, че няма нищо, толкова повече се увеличават съмненията на пациента. Най-чести са страховете от увреждане на сърцето (кардиофобия), от появата на рак (онкофобия), СПИН и други половопреносими заболявания (венерофобия) и т.н.
Обикновено такъв човек е постоянното натоварен с работа и грижи. Зареден е с много негативни емоции. Винаги му е тревожно. Живее със страх, който допълнително изчерпва силите му. Всеки неуспех прави човека още по-неуверен в собствените си възможности. Поражда чудовищни съмнения в искреността на близките, които реално искат да помогнат.
Как се излиза от порочния кръг
Медицината предлага лекарства – антидепресанти. Те наистина облекчават положението, но при липса на промяна в живота и особеностите на потърпевшия, медикаментозното въздействие е само премахване на "външната аларма" на хипохондрията. Много важно е пациентът да си помогне сам, като приложи най-подходящата за себе си рецепта. Например:
Rp/
- Откъсване от ежедневието, минимум 7 дни
- Занимания с йога, три пъти седмично (При йога чрез различни техники на дишане се отхвърля напрежението)
- Пълноценен сън, постоянно
- Разходки в парка, всекидневно
- Оптимизъм, quantum satis (колкото е необходимо)
S/ Съчетавайте съставките на тази рецепта с четене на подходящи литературните творби
Психотерапевтът Орлин Баев и д-р Тодор Първанов предлагат многократно четене на разказа
„Лекарство” от Jerome K. Jerome
Ето откъс от творбата на прочутия английския писател и драматург:
„Помня, че бях отишъл един ден в Британския музей, за да прочета нещо във връзка с лечението на някаква най-обикновена болест, която ме бе хванала – сенна хрема, ако не ме лъже паметта. Свалих книгата и прочетох всичко, което трябваше, после някак разсеяно запрелиствах страниците и почнах лениво да проучвам разни болести. Не помня вече какво беше първото разстройство, в което се задълбочих – някакъв страшен и опустошителен бич, уверен съм в това, – и още преди да прегледам набързо дори половината “предварителните симптоми”, бях вече напълно убеден, че съм хванал болестта.
Поседях тъй известно време, цял смразен от ужас; после отново запрелиствах страниците, но вече равнодушно, обзет от отчаяние. Стигнах до коремния тиф, прочетох симптомите и открих, че имам коремен тиф. Трябва да съм боледувал месеци наред, без сам да подозирам. Хрумна ми, че навярно страдам и от други болести. Намерих болестта на свети Вит и открих, както и очаквах, че съм пипнал и нея. Моят случай ме заинтригува. Реших да разчопля въпроса докрай и затова започнах по азбучен ред – прегледах “аденопатия” и узнах, че съм заболял наскоро от нея и че острата фаза на болестта ще настъпи след около две седмици. С облекчение открих, че болестта на Брайт ме е засегнала в по-лека форма, тъй че – що се отнася до нея – бих могъл да живея още доста години. Имах и холера – със страшни усложнения, а по всичко личеше, че съм се родил с дифтерит. Добросъвестно прерових двайсет и шестте букви на азбуката и можах да се убедя, че единствената болест, която ме бе отминала, е хронично възпаление на капачето на коляното.
Отначало това донякъде ме натъжи; то приличаше почти на обида. Защо ли не страдах от хронично възпаление на капачето на коляното? Откъде-накъде едно такова оскърбително изключение? Скоро обаче в мен надделяха други, не тъй алчни чувства. Като размислих, че имам всички болести, за които пише във фармацевтиката, престанах да бъда тъй себичен и реших да мина и без възпаление на капачето на коляното. Подаграта, изглежда, ме бе хванала в най-злокачествена форма, без сам да съзнавам това; а по всичко личеше, че страдам от общо разстройство на ензимите още от юношески години. Това бе последната болест в книгата и аз реших, че здравето ми не куца в друго отношение.
Седях и размишлявах. Струваше ми се, че сигурно съм много интересен случай от медицинска гледна точка и че бих представлявал същинска находка за една аудитория от студенти. Те биха се избавили от необходимостта да обикалят болниците по визитации. Самият аз представлявах цяла клиника. За тях би било достатъчно само да обикалят край мен, за да си получат след време и дипломите.
После се запитах колко ли време ми остава да живея. Постарах се сам да се прегледам. Измерих си пулса. Отначало изобщо не можах да го намеря. Сетне той заби просто изведнъж. Извадих часовника и почнах да броя. Преброих сто четирийсет и седем удара в минута. Опитах се да почувствам сърцето си, но не можах да го намеря. Бе спряло да бие. Сега, разбира се, съм на мнение, че трябва да е било на мястото си и да е биело през цялото време, но още не мога да си обясня как и защо. Потупах се навсякъде отпред, започвайки от това, което наричам талия, и свършвайки с главата. Потупах се отсам-оттам и по слабините и дори някъде нагоре по гърба, но нито долових нещо, нито почувствах каквото и да е. Опитах се да прегледам и езика си. Извадих го, колкото се може повече, затворих едното си око и се помъчих да го изследвам с другото. Видях само крайчеца му. Единствената полза, която извлякох от този опит, се сведе до още по-голяма увереност от преди, че имам скарлатина.
В читалнята бях влязъл като щастлив и здрав човек. Измъкнах се навън като същинска развалина.
Отидох да видя лекаря си. Той ми е отдавнашен приятел. Когато ми се струва, че съм болен, той измерва пулса ми, преглежда езика ми и разговаря с мен за времето, при това винаги безплатно; затова реших да го зарадвам и отидох да ме прегледа. “Всеки лекар се нуждае най-вече от практика – рекох на себе си. – Нека ме прегледа: ще натрупа повече практика от мен, отколкото от хиляда и седемстотин обикновени, нищо и никакви пациенти с по една или две болести”. И тъй, отидох право при него.
– Кажи – рече той, – кажи от какво се оплакваш.
– Няма да ти губя времето, драги мой – подзех в отговор, – да ти разправям за болестите си. Животът е кратък, а ти може да умреш още преди да привърша. Ще ти кажа обаче от какво не боледувам. Нямам хроническо възпаление на капачето на коляното. Не мога да ти обясня защо нямам възпаление на капачето на коляното, но истината е, че не страдам от тая болест. Имам обаче всички останали болести.
После му разправих как бях стигнал до този извод.
Тогава той просто ме разпъна върху кушетката и ме заразглежда отвисоко, после сграбчи китката ми, сетне ме тупна по гърдите, и то тъкмо когато най-малко очаквах това – една доста подла постъпка, ако питате мен, – а веднага след това ме блъсна с глава. Накрая седна, надраска нещо на едно листче, сгъна го и ми го подаде, а аз го сложих в джоба и си отидох.
Не го отворих. Отнесох го в най-близката аптека и го представих. Човекът го прочете и веднага ми го върна, казвайки, че не държи на склад такива неща.
– Но нали сте аптекар? – възразих аз.
– Да, аптекар съм – отвърна той. – Ако бях нещо по средата между смесен магазин и семеен пансион, може би щях да мога да ви услужа. Понеже съм само аптекар, срещам известни затруднения.
Тогава прочетох написаното, а то гласеше, както следва:
Rp/
- 1/4 бифтек
- 1/2 литър горчива бира, на всеки 6 часа
- 1 разходка от 15 километра, всяка сутрин
- 1 легло точно в 11 часа, всяка вечер
S/ И не измъчвай мозъка си с неща, които не разбираш!
Следвах тези указания – ако трябва да говоря лично за себе си –животът ми бе спасен тогава и пулсира в мен до ден днешен.”
