По повод петата годишнина от Арабската пролет от 2011 г. частната компания за разузнавателна информация и анализи “Стратфор“ направи доста интересен анализ на резултатите от опитите за демократизация в арабския свят и влиянието им върху глобалната геополитика.
В него се посочва, че гражданските протести промениха лицето на много съвременни държави в региона. Резултатите съвсем не са еднозначни. В някои страни като Либия, Сирия и Йемен Арабската пролет доведе до граждански войни и фрагментиране на властта. В други – като Тунис и Египет, при това точно в страните, където започна вълната от протести, старите режими изглеждат непокътнати. Тази устойчивост помогна на двете страни от Северна Африка да избегнат нестабилността и насилието, което вакуумът във властта донесе на съседните им държави.
Частично устойчивостта се дължи и на способността им да се превият в кръста, но не и да се разпаднат в създадената от Арабската пролет среда. В това се включва и въвеждането на някои елементи на демократични реформи, които да задоволят станалото много по-гръмогласно население. В това се включват и адекватни мерки от страна на властта по посока отговора на определени заплахи в сферата на сигурността и политиката.
По отношение на сигурността и Египет, и Тунис се опитат да се справят със засилените заплахи от Ислямска държава и части на Ал-Кайда и вътре в техните страни, и покрай техните граници. И за двете страни е приоритет да се справят със заплахите откъм Синай, Либия и Сахел. Атаките срещу туристически обекти и държавни сгради лишава и двете страни от критично важни източници на приходи.
Икономическата стагнация само изостря предизвикателствата към сигурността и в двете страни. В Тунис презуикенда хиляди протестираха против безработицата. Дори офицерите от полицията демонстрираха за по-високи заплати пред президентския дворец. Младежката безработица и в Тунис, и в Египет скочи рязко след 2011 г. и правителствата се опитват да намерят работещи мерки за противодействие. И двата режима се опитат да ухажват чуждите инвеститори. За да успокои страната, Франция предостави помощ от 1 млрд. дол. на Тунис миналата седмица, а приятелски настроени страни от Залива като Саудитска Арабия предостави милиарди долари на Египет през последните месеци.
Докато режимите в Тунис и Египет са изправени пред сходни предизвикателства в икономиката и сигурността, в двете страни има различна по характер опозиция. В Тунис управляващата партия Нидаа Тунес постигна споразумение за подялба на властта с някога забранената ислямистка партия Енахда, така че те блокираха всякаква възможна друга опозиция.
Египет тръгна в друга посока. Там режимът на военните, който е много силен, стоеше настрани, докато опозиционни партии като Мюсюлманското братство навлезе в политиката. Когато президентът-ислямист Мохамед Морси беше избран и управлява повече от година, военните продължиха да стоят настрана,, докато народното недоволство се насочи срещу ислямисткото правителство. Така, когато военните накрая свалиха Морси заради некомпетентното му управление, те се проявиха като икономическия спасител на Египет и обявиха Мюсюлманското братство за терористична организация. Играта с Мюсюлманското братство обаче продължава и това е заплаха за властта на режима в Кайро.
Така че в заключение, Тунис и Египет се адаптират към средата след Арабската пролет, която е пълна с предизвикателства в сферите на сигурността и икономиката, избирайки кога и как да използват силата на властта. Големият въпрос, според анализа на „Стратфор“ е дали подкрепяният от военните режим в Кайро ще се наложи в определен момент да направи завой и да се обвърже отново с Мюсюлманското братство, за да си осигури дългосрочна стабилност.
Категории Конфликти
