Новости

"Министерство на земеделието и храните, Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) и Агенция „Митници“ засилват контрола върху износа и вноса на дървен материал, стана ясно след работна среща на представители на ръководствата им днес", съобщават от МЗХ.

В информацията се казва, че "ръководители и експерти от трите ведомства са убедени, че провеждането на устойчива и ефективна политика за прилагане на националните и европейски норми и регулации за борбата с незаконния добив на дървен материал и свързаната с него търговия, налага подобряване на сътрудничеството между институциите“.

Заместник-министърът на земеделието и храните доц. Георги Костов информира, че вече месец новата информационна система за издаване на електронни превозни билети, въведена пилотно през миналата година, работи успешно на територията на всички държавни горски предприятия.

Тази информация от МЗХ звучи чудесно. Най-после трябва да се сложи край на битката с дървената мафия. Само за сведение: засега резултатът от борбата, която се води повече от двайсет години, е в полза на мафията. Тоест трябва да се запитаме – налице ли са нови условия, заинтересовани чиновници, работеща съдебна система и воля на изпълнителната власт да се справи с явлението.

Както съобщават от министерството, контролните органи според новите мерки проверяват дали превозното средство се движи или постъпва на склад с валиден превозен билет. „Достъп чрез сайта на Изпълнителна агенция по горите до тази информация имат и всички граждани. Така може да се проследи движението на дървения материал от гората през временния склад и превозното средство, на което е натоварен до крайния пункт за продажба, препродажба, износ или преработка“, обясняват още от МЗХ.

Гражданите биха могли да помогнат, ако се натъкнат на камиони, натоварени с дървен материал, и възникне у тях съмнение, че тя е незаконна. Но как точно ще разберат, че става дума за незаконна сеч? Може би ще искат от мутрите да им покажат „валиден превозен билет“?

Но проблемът не е само в контролните органи на министерството. „Брадвата“ е заровена някъде около Темида.

Проучване на делата за последните 6 години показва доста тъжна картина. Оказва се, че незаконната сеч е извън полезрението на богинята на правосъдието. Ама тя нали е сляпа, за разлика от онези, които раздават правосъдието.

Досега по делата с влезлите в сила присъди (205 от 2009 г. досега, публикувани от българските съдилища) по незаконната сеч се очертава следният профил на „мафиота“ – безработен и необразован. Само че едва ли някой ще повярва, че конспиративната организация с множество подсигурени капии, с „връзки“ по митническите пунктове, се прави от някакви маргинали.

Истината е, че няма воля – поне досега нямаше, от страна на държавата да се бори с нея. Мафията иначе нямаше да оцелее толкова години и да се разлисти в много посоки и направления. В дейността няма начин да не участват и високопоставени хора от властта, които също се облагодетелстват от нея.

Както показва проучването, разкриват се огромни пробойни в почти всички звена на съдебната система – прокуратура, съд, експертизи и контролния апарат на изпълнителната власт. Обекти на санкции стават обикновено много бедни хора, всъщност най-ниските и уязвими бушони нива от схемата. С други думи, тежката престъпност е оставена да се измъкне почти безнаказано, както впрочем се случва във всички незаконни схеми в общата битка с престъпността, свързана с държавата, тоест мафията. Общо при делата за незаконната сеч с присъди приключват 97.5%. По един удивителен и крайно съмнителен начин това повтаря статистиката на прокуратурата за борбата с престъпността въобще 97.5%.

По неприятният факт обаче е, че близо 59% от осъдените са безработни, 6% са пенсионери, четвърт са напълно неграмотни и безработни.

На този фон едва шестима дървосекачи и лесничеи (2.5% от всички) са получили присъди за незаконна сеч.

И един любопитен факт, при който осъдителните присъди се разминават силно с мащабите на реалната сеч. Според екоорганизациите най-голямо е незаконното изсичане на горите в Странджа, Родопите, Рила, Пирин, Стара планина и Североизточна България. Наказателните дела обаче показват друго – сече се предимно в области с компактно ромско население и покрай населените места, което напълно изкривява картината на реалността.

Рекордьор е районният съд в Берковица (окръг Монтана), който е приключил 25 дела за незаконна сеч през последните шест години. Повечето дела са за няколко кубика дърва за битови нужди.

Случаите са много и винаги сочат в една посока – държавата нехае за българската гора. Сериозно проучване сочи, че една четвърт от сечта в България е незаконна.

Дали е добра или не поредната инициатива, ще се разбере по резултатите. МЗХ не може да се бори с независимата съдебна власт, но ако контролните органи си вършат работата както трябва (това изключително зависи от волята на министерството), с помощта на медиите и екоорганизациите току-виж се помогне и на съда да вземе силно участие в благородното дело за спасяването на българската гора.

Категории Новости