Наскоро германският журналист Грегор Петер Шмиц от списание „Виртшафтс вохе“ интервюира Джордж Сорос. Доста обстойна версия на интервюто препечата и американското списание „Ню Йорк ривю ъв букс“. Сорос направи задълбочен анализ на сегашната международна обстановка 25 години след обединението на Германия. Днес споделяме с читателите неговите размисли за Ангела Меркел:
Грегор Шмиц: Когато списание Тайм постави германския канцлер Ангела Меркел на своята корица, то я нарече „Канцлерът на свободния свят“. Мислите ли, че това беше оправдано?
Джордж Сорош: Да. Както знаете, аз съм бил критичен към канцлера в миналото и продължавам да бъда по отношение на нейната политика за икономии. Но, след като руският президент Владимир Путин атакува Украйна, тя стана лидера на Европейския съюз и оттук – на Свободния свят. Дотогава тя беше просто надарен политик, който четеше настроенията на обществото и се приспособяваше. Противопоставяйки се на руската агресия, тя стана лидер, който изправи чело в противовес на преобладаващото мнение.
Тя имаше още по-голяма визия напред, когато призна, че миграционната криза потенциално може да унищожи ЕС, тъй като най-напред ще унищожи системата на Шенген за отворените граници и оттук – ще подрони устоите на общия пазар. Тя поде смелата инициатива да промени отношението на обществото. За нещастие, нейният план не беше добре подготвен. Кризата съвсем не е решена и нейната лидерска позиция – не само в Европа, но и в Германия, и в собствената й партия е атакувана.
Шмиц: Меркел някога беше твърде предпазлива и преднамерена. Хората можеха да ѝ се доверят. Но при мигрантската криза тя действаше импулсивно и пое голям риск. Нейният лидерски стил се промени и това изнерви хората.
Сорос: Това е верно, но аз приветствам промяната. Има много неща, заради които си струва да си нервен. Както правилно предрече тя, ЕС е на ръба на колапса. Гръцката криза научи европейските власти на изкуството да скачат от една криза в друга. Тази практика е известна като да риташ ламаринената кутийка надолу по пътя, въпреки че е по-правилно да се наречеда риташ топката нагоре по склона така че тя да се търкаля надолу. ЕС сега е изправен не пред една, а пред пет или шест кризи едновременно.
Шмиц: За да бъдем по конкретни – имате предвид Гърция, Русия, Украйна, предстоящия британски референдум и миграционната криза?
Сорос: Да. Вие даже не посочихте причината, в която се корени миграционната криза – конфликта в Сирия. Нито пък споменахте нещастния ефект, който терористичните атаки в Париж имаше върху общественото мнение в цялата останала Европа.
Меркел предрече, че миграционната криза ще унищожи ЕС. Онова, което беше предсказание, вече се превърна в реалност. ЕС ужасно се нуждае от ремонт. Това е факт, но той не е необратим. И хората, които спряха реализацията на мрачното предположение на Меркел бяха всъщност самите германци. Мисля, че германците, под ръковоството на Меркел, постигнаха хегемонна позиция. Но те я постигнаха на много евтина цена. Нормално, хегемоните се грижат не само за своите интереси, но и за интересите на онези, които са под тяхна защита. Сега е време точно германците да решат – искат ли те да приемат отговорностите и дължовете, свързани с това, че са доминиращата сила в Европа.
Шмиц: Бихте ли казали, че лидерството на Меркел при бежанската криза е различно от нейното лидерство в кризата с еврото? Мислите ли, че тя е по-склонна да стане доброжелателен хегемон?
Сорос: Това би било прекомерно. Нямам причини да променям критичното си мнение за нейното лидерство в кризата с еврото. Европа можеше да използва типа лидерство, което тя показва в момента много по-рано. Нещастен е фактът, че когато „Лемън брадърс“ банкрутираха през 2008 г. тя не пожела да позволи спасяването на европейската финансова система да бъде гарантирано на общоевропейска основа, защото чувстваше, че общественото мнение в Германия е против. Ако тогава тя беше се опитала да промени общественото мнение, вместо да го следва, трагедията на ЕС можеше да бъде преодоляна.
Шмиц: Но тя нямаше са остане канцлер на Германия през тези десет години.
Сорос: Прав сте. Тя беше много добра в задоволяването на изискванията и аспирациите на широк спектър от германската общественост. Тя имаше подкрепата едновременно на онези, които искаха да бъдат добри европейци и на онези, които искаха от нея да защитава германските национални интереси. Това не беше някакво лицемерие. Тя беше преизбрана с увеличено мнозинство. Но в случая с мигрантския проблем, тя действаше на основата на принципите и тя бе готова да рискува лидерската си позиция. Тя заслужава подкрепата на онези, които споделят нейните принципи.
За мен това е нещо много лично Аз съм силен поддръжник на принципите и ценностите на отвореното общество, поради личната ми история на оцелял от Холокоста евреин по време на нацистката окупация в Унгария. И аз вярвам, че тя споделя същите ценности като човек, израснал в комунистическа Източна Германия под влияние на баща си – пастора. Това ме прави нейн поддръжник, въпреки че не мислим еднакво по много и важни въпроси.
-150x150.jpg)
