Ако сте имали очаквания, че смяната на контрола над най-големия телекомуникационен оператор в България е тежка процедура и в нея купувачът трябва да доказва пред инстутуциите кой е, с какви средства купува и какви са намеренията му – грешали сте. Само за 9 дни Комисията за защита на конкуренцията, която е известна с това, че винаги взима решения, успоредни на интересите на Делян Пеевски, даде Българската телекомуникационна компания (с търговско име „Виваком“) на офшорка, считана за собственост на Спас Русев. Поне това е видимо на повърхността.
А е видимо само на повърхността, защото така и не е ясно #Кой купува „Виваком“. С близо 20 дни закъснение в петък КЗК обяви, че „разрешава концентрацията без условия (Разрешава придобиване на контрол от страна на „Вива Телеком (Люксембург)“, Люксембург върху ИнтерВ Инвестмънт С.а. р.л., Люксембург и неговите дъщерни предприятия“ (редакцията и правописът са запазени в оргиналния им вариант – бел. авт.).
Самото решение е взето непосредствено преди Коледните празници и е само 9 дни, след като компанията „Вива Телеком“ поиска да получи разрешението. Какво проучване на казуса са направили за това време експертите в КЗК, не е ясно. Не е ясно и кой реално е купувачът на „Виваком“. В нито един от документите си – при обявяването, че започва проверка за разрешение за концентрация, както и при публикуването на решението си за одобрение КЗК не посочи, че проверява кой е бъдещият краен собственик на най-големия телеком. Че зад люксмебургската офшорка се крие Спас Русев, а вероятно и инвестиционното поделение на руската банка ВТБ, но вероятно и български политици, се разбра около търга за акциите на InterV Investment, описан от Студия Трансмедиа.
Дружеството InterV Investment, което е непряк 100% собственик на “Виваком” беше продадено през ноември 2015 г. на търг в Лондон за 330 млн. евро. От тях близо 175 млн. евро са номинал и лихви по дълга на InterV Investment към VTB Capital. Дълг, просрочието по който беше основание за проведения търг. Значителна част от останалите пък трябва да отидат във Фонда за гарантиране на влоговете в България.
До момента никой, включително и продавачът VTB Capital, както и спечелилият наддаването Спас Русев, не са коментирали официално сделката и не са признали официално кой е купувач.
Причината? Сложността й, споровете около нея и нуждата държавата да удари едно рамо, за да може да мине. Още с първите информации за продажбата на обезпечението по дълга на собственика на “Виваком” към VTB Capital, повечето юристи, запознати с подобни сложни сделки, бяха категорични – без санкция от държавата тази сделка е невзъможна.
Акционери в InterV Investment са: Цветан Василев с 43%, VTB Capital с 33% и малки акцонери, водени от американеца Майкъл Таненбаум с 23%. Придобитите от Василев и VTB Capital дялове обаче са фианансирани през кредити от КТБ и държавата наложи запор върху акциите на InterV Investment.
За да мине прехвърлянето, този запор трябва да се вдигне. Което значи държавата да одобри сделката. А това значи да има политическа подкрепа.
Разрешението от КЗК е първа стъпка към случването на сделката и показва, че политическата подкрепа е получена. Забележително е, че сделката е одобрявана от състав на КЗК, в който председателят е с изтекъл мандат. Но пък парламентът така и не намира време да избере нов председател на мястото на Петко Николов, който кара трети мандат. Петко Николов е считан за изключително близък до ДПС депутата Делян Пеевски. Решенията за одобряване или не на сделки в КЗК при управлението на Николов са взимани винаги в съзвучие с интересите на Пеевски.
Примерите
КЗК одобри на два пъти промяна в контрола на “Булгартабак холдинг”, при която собствеността отиде в офшорни фирми с неясен краен собственик. Казусът с цигарения холдинг стигна до безумието КЗК да приема за нормално собственик на предприятието да бъде неназовано физическо лице, което няма стопанска дейност, т.е. не изкарва пари, но пък може да си позволи да купи компания с над 500 млн. лв. годишен оборот.
В периода декември 2014 – март 2015 г., когато управлението на “Виваком” беше още под оперативното командване на Цветан Василев, КЗК започна пореди от процедури за разследване на господстващо положение над телекома и дори му наложи милионни санкции. Пак в периода КЗК започна задълбочена процедура по изледване на придобиването на НУРТС от страна на “Виваком”. Веднага след като през май 2015 г. контролът над телекома премина от кръговете около Василев в тези около Пеевски, сделката за НУРТС беше одобрена.
Източници споделят, че смяната на Петко Николов е договорена, но сделката между ГЕРБ и Пеевски е това да се случи, след като преминат последните поискани одобрения на концентрация – “Виваком” и “Техномаркет”. Едната сделка вече мина. Бихте ли се обзаложили, че няма да мине и следващата?
А докато държавните институции стоят в плен на олигархията, държавата губи актив след актив, кредитиран от КТБ, над който можеше да има запор, който дори можеше да придобие и да продаде с печалба. Печалба, която да покрие изплатените през Фонда за гарантиране на влоговете 3.6 млрд. лв. на спестителите в КТБ, но не само. Можеше да гарантира и значително по-голямо възстановяване на сумите над гранатираните депозите на вложителите в банката.
Липсата на гаранции от страна на държавата, че ще освободи от тежести активите, обект на сделката за “Виваком” например, е сред водещите причини от участие в търга да се откажат сериозни инвеститори. Пример за това е предложението на консорцима, воден от Марк Шнайдер. Консорцим, който оцени телекома на 850 млн. евро. Само за сравнение офертата на Спас Русев оценява компанията на малко над 700 млн. евро.
Само от тази операция политическият “гръб” донесе над 150 млн. евро печалба на неназован инвеститор. Може би млад и успял, добре облечен бизнесмен. Или пък депутат.
