Безспорен факт е, че предпазването от заразни заболявания е несравнимо по-евтино от лечението им. Въпреки това през последните години само 2 до 4 % от българите се ваксинират срещу грип, а в Западна Европа 75-80 % от жителите й предпочитат ваксинопрофилактиката. Какво ни дистанцира от нея? Кой и защо провокира негативни настроения към въпросната превенция? Какво може да се промени? За тези и други проблеми разговаряме с акад. Ангел Гълъбов – световноизвестен български учен, председател на Балканското микробиологично дружество, специалист по вирусология, който дълги години беше директор на Института по микробиология при БАН.
– Акад. Гълъбов, коварна ли е противогрипната ваксина?
– Преболедуването от един щам на грипния вирус не изключва заразяването с друг щам. Грипните причинители са склонни да отварят врата за тежки усложнения, след като нападнат човека. По тези причини се приема, че грипът е коварен, което налага съгласувани с лекар предпазни мерки. Но в самата ваксина коварство няма. Страничните й ефекти са сравнително редки. Например – неразположение и леко покачване на телесната температура, а те отминават за ден, два. Това трябва да се знае, за да се прилага ваксината масово, особено от рисковите категории хора – деца, чиято имунна система не е укрепнала и възрастни и хронично болни, при които тя е деградирала.
– Решението на Съвета на Европа (от 22 декември 2009 г.) бе европейските страни да подкрепят инициативата на Световната здравна организация, според която към 2015-та година трябваше да се постигне 75% обхват с противогрипни ваксини на възрастното население и хората с хронични заболявания. Защо нашата страна драстично изостана в този вид профилактика?
– Срещу ваксините днес се разгръща пропаганда, в която рекордьор е България и отчасти Русия. В Западна Европа такива масови атаки срещу ваксинирането не се провеждат. Хората приемат ваксинопрофилактиката с изключение на някои религиозни общности. В резултат – в западната част на Стария континет заболеваемостта от инфекции силно намалява. У нас обаче се разпространяват най-различни мнения. Говори се например, че ваксините са токсични, поради съдържанието си на живачни съставки. Истината е, че в точно определено количество тези съставки не вредят, а само действат консервиращо.
Друго, което се разгласява е, че ваксините ангажирали имунната система и хората нямали защита от разни видове инфекции. Това не е вярно, тъй като целият ваксинационен календар, ангажира само една хилядна от имунната система на организма.
– Хората се страхуват от усложнения…
– Страничните ефекти не са изключени изобщо, но са малко. Например, след прилагане на ваксина срещу хепатит B (заболяване на черния дроб, причинено от хепатитен вирус тип B – HBV), в отделни, изолирани случаи може да настъпят проблеми в централната нервна система. Ако от тази превенция има засегнати, те са незначителен процент от ваксинираните хора. По-важното е, че е победена широко разпространена инфекция, вземаща множество жертви в целия свят, защото хепатит B е сред базовите условия за първичен рак на черния дроб.
Разпространяват се и абсурдни опасения. Например, мургави наши сънародници се отказват от ваксинопрофлактика, защото мислят, че тя ще увреди репродуктивните им способности. Други българи пък се страхуват от аутизъм (смущения в нормалната мозъчна функция), макар че няма данни за връзка на това състояние с профилактично прилаганите препарати.
– Би следвало опасенията да се съпоставят с ползите от ваксинацията…
– Така е. Но в момента страхът от ваксинопрофилактиката се разпалва, като се цитира отделен случай, без той да се съпоставя с общия брой на успешно ваксинираните хора. Повечето от нас сякаш забравиха какво бе постигнато благодарение на ваксините. През 1980-та година бе обявено ликвидирането на едрата шарка в света. Подходът към тази зараза сега е ваксиниране с вирус на кравешката едра шарка, който е променен генетично и се нарича вирус Ваксиния.
Друг пример – чрез антирабичната ваксина на Пастьор смъртоносните случаи на бяс в световен мащаб почти изчезват. Днес антирабичната ваксина се ползва главно за лечение по време на инкубационния, т.е. скрития период на заразата, който при беса е различен според мястото на ухапването. Същата ваксина се прилага и за профилактика на горски и селскостопански работници.
Благодарение на ваксините срещу детски паралич, заболяването полиомиелит, което беше бич през 50-те години, сега е рядкост, особено в страните от умерения пояс. То е на път да бъде ликвидирано.
– В чий интерес тогава се разпалват антиваксинални движения?
– Интерес имат автори на разни писания срещу ваксинопрофилактиката. Днес те получават популярност и се обогатяват финансово от книгите си, които хората купуват. Най-интересно е, че на Запад този феномен го няма, но в момента у нас съществува, дори се развихря. Вероятно от значение е манталитетът на различните народи.
– Какво според Вас трябва да се направи в бъдеще?
– Нужна е по-широка просвета сред населението и по-добра подготовка на общопрактикуващите лекари по въпроси на инфекциозните заболявания и прилагането на ваксини. Крещяща е необходимостта от подготовка на повече медиатори за религиозните общности и циганското население в България. Като ползва опита на западните страни, държавата ни би могла да поеме разходите за някои ваксинации и това в дългосрочен план ще й отнеме по-малко средства в сравнение с разходите за лечение на заразените. Например, от рак на шийката на матката (втория по честота след рака на гърдата) годишно заболяват около 1700 жени и около 300 умират. Тяхното хирургично лечение струва на страната ни към 80 милиона лева, а масовото ваксиниране на момичета у нас в подходяща възраст (отнася се за 11-годишните) би отнело към 22 милиона лева. Точно за тази профилактика, преди няколко години, здравното министерство отпусна към 5 милиона лева, но желаещите да се ваксинират бяха малко. Медиите преекспонираха отделни инциденти и почти загърбиха ползите. Подчертавам – този подход е погрешен и трябва да се промени. Надявам се, че с помощта на модерните средства за осведомяване, чрез съвременните инициативи за здраве, ще се възстанови общественото доверие във ваксинациите. Време е българите да осъзнаят големия смисъл на профилактиката, преди да ги е поразила тежка болест.
