Популярно знаме от Болшевишката революция "Смърт на буржоата!", 1918 г.
Прекалената шпиономания и страст към секретността през ранния болшевишки период може да се открие в личността на самия Владимир Илич Ленин, според който конспиративността е от изключителна важност за успеха на революцията. В брошурата си „Какво да се прави?“ той мотивира конспиративната работа като средство за създаване на другарски връзки между работниците и партията. Както пише болшевишкият вожд, демокрацията „в партийната олганизация, в условията на мрачната автокрация и господството на жандармерията не е нищо друго, освен безполезна и опасна играчка“.

Точно такъв е конспиративният поглед на Ленин към околния свят и той твърде скоро ще се просмуче в целия съветски държавен апарат през 20-те години на миналия век. Почти целия механизъм, по който действа правителството е обвит във воала на секретността и той подлежи на публичност единствено в случаите, когато това се счита за приемливо и разумно – една практика, за която Ленин активно пледира.
Тази практика позволява на болшевишкия елит да води публично кампания на „война с дворците“, докато тайно притежават и обитават луксозни дачи, санаториуми, специално снабдяване и специални медицински грижи. В бележка, изпратена до Сталин през 1918 г. Ленин пише, че трябва да се изградят „една или две почивни станции за пример и модел, които да бъдат отдалечени най-малко на 650 км. от Москва. За тази цел ще използваме злато… Почивните станции трябва да бъдат възможно най-модерни и в тях да работят най-добрите лекари и администратори, а не обичайните съветски некадърници и простаци…Ние трябва да организираме ремонта на съответните ж.п. разклонения до тези почивни станции не по-късно от есента и да подсигурим редовното им обслужване със съответните дрезини. Така ние ще си осигурим бърза и тайна връзка през цялата година“.
Ленин така осигурява мотивировката и полага основите на изглаждането на мрежа от изолирани дачи и тайни комуникационни връзки, които са на разположение на партийния елит, наречен по-късно комунистическа номенклатура – така точно се наливат основите на съветската „червена буржоазия“.
Видео с уникални цветни кинокрадри от Болшевишката революция
Другите статии в тази поредица са посветени на Адолф Хитлер и неговата любов към Винету и Поразяващата ръка, на угандийския диктатор Иди Амин Дада, който в своето противопоставяне на Лондон си въобразява, че може да стане крал на Шотландия, либийския лидер Муамар Кадафи, който си пада по Кондолиса Райс и даже поръчва написването на песен за нея и на китайския комунистически вожд Мао Дзедун, който обожавал и имал творчески постижения в калиграфията и поезията.



