Снимка: Доган и Местан – сърдечно и другарски.
Както обикновено, на Доган му се получи всичко. Че и международното положение му се притече на помощ. Малко очакван, но достатъчно остър конфликт между Турция и Русия. Каква по-добра почва за сеене. За да преразпредели вътрешното пространство, първо си послужи с външната конюнктура. В Турция Ахмед е нежелан, отдавна. В атлантическо направление също не могат да се очакват чудеса. Значи, Русия. Да хванеш попътен вятър тогава, когато се разразяват цели урагани – и героично, и полезно. А и в името на най-свидното – националната сигурност и световния мир.
С един замах Движението е преобразено: от хладен и високомерен политически темерут, в горещ и общителен патриот. Толкова голям патриот, че всички го обичат, дори националистите. Оказа се, че българското общество дълги времена е жадувало за спектакъла на ДПС повече, отколкото за гъмжащите навред турски сериали. И се потвърди, че няма у нас друга политическа трупа, която така страстно да ангажира театралния салон. Любов и омраза, предателство и възмездие. Въпрос на майсторство, разбира се. У нас жанрът на мелодрамата винаги се е харчел най-щедро. По ориенталски. И сега, съмнява ли се някой в чии прегръдки ще се озове веднага след празничната ваканция ДПС, тази човечна и национално отговорна сила. Познахте отведнъж: на осиротелия и виещ в своята ценностна самота ГЕРБ. Разбира се, тук освен емоции има и практичност: партията на българските турци ще поеме източния ресор. Само че не югоизточния, а североизточния. И ще разпъне мекото килимче между Кремъл и София. Което значи едно – осигурен абонамент за властта в стратегически срокове.
Всъщност от властта Движението никога не е излизало. Както и своя почетен, но вечен председател. За кратко напусна само изпълнителната, но във всички останали пипа здраво – и в законодателната, и в съдебната, особено в местната, макар и с някои леки сътресения, и най-вече в четвъртата власт, медиите. Които пък ще го върнат в изпълнителната. Перфектна схема, организацията е недостижима за всички останали на политическия пазар. И работи безотказно, от врата до врата. Как тогава да не се умилиш от вълната на възхищение, върху която сърфира в момента философът от село Дръндар. Ако бяхме в други времена, със сигурност би засенчил и Маркс, и Енгелс, и Ленин, взети заедно. Знатни представители на угодния политологичен персонал се давят в метафори и квалификации: най-великият политик на нашата съвременност, непостижим бляскав ум, гениален гросмайстор, световен политически феномен, ненадминат виртуоз на совалката. Да се чудиш как Кисинджър и Бжежински не са посегнали на живота си от завист.
А истината си е простичка, по ленински. Придворните на различни дворове гадатели и тълкуватели се заеха да тълкуват очевидното. То е, че за Коледа, на фона на безнадеждно скучните ТВ програми, българският народ получи една театрална възстановка на събития от края на 40-те години на миналия век, с работно заглавие „Кой сте вие, Трайчо Костов”. Трагедията се повтаря като фарс. Сега се получи „Коварният Местан”. Накратко либретото. Един селски даскал се оказал будно момче. Толкова будно, че след като проверил някои други влиятелни велможи, ударил чело на килима на най-перспективния от всички тях, майстор на удобни обувки, които винаги вървели в правилната посока. Пък и сънародник му бил. Дълги години прилежният и благодарен момък четял книги, бил пръв по изпълнителност и не ходел дори до тоалетната без разрешение от господаря. Заради тези прекрасни човешки качества един ден господарят го възнаградил и му дал временно да върши неговата работа. Но това не било повишение, а изпитание. А застарелият вече калфа не разбрал това. Повярвал си той и започнал да говори на някакъв непонятен език, който сам не знаел. И понеже никой не го разбирал, се изпокарал с другите майстори от задругата. Накрая, за да го запомнят с нещо необикновено, измислил нов вид обувки – и двете десни, та като ходи с тях човек да се движи все в кръг и рано или късно да се озовава на мястото, от което е тръгнал. Тогава старият майстор не издържал. Той бил свикнал да ходи ту на ляво, ту на дясно, да ползва обръчи всякакви, но не и да се движи в обръч. Решил да се избави от проваления в изпитанието ученик. Не му било за пръв път, обучен бил в тайна школа, дето му казали, че от вътрешния враг по-лош враг няма. И че този коварен враг се качва на бесилото по един-единствен начин: чрез улавяне в държавна измяна. А ето ти и развръзка – бърз процес, безпощадна присъда и червеи за предателя. Изпитана драматургия.
Какво повече, има си цяло ноу-хау по въпроса. Великият кормчия Мао Дзедун беше казал: задуха ли вятърът на промяната, не строй прегради, а вятърни мелници. Само едно в пиеската не е ясно: дали случайно или не постановката на режисьора Доган открадна чрез електронните медии българския зрител точно навръх големия християнски празник. Защото без излишна припряност гамбитът с жертва на фигура за по-добра позиция можеше да се отиграе и в първите дни на новата година…
А дали това е единствената жертва в гамбита на великия гросмайстор? Естествено, че не. По шахматната дъска има още няколко фигури, които биха смутили бъдещата парламентарна хармония и които дразнят по-изнервеното око. Например най-едрата от тях. Брокерът на корпорацията. Освен политическия спектър, трябва да бъде овладяна и улицата. А за целта е нужен по-изтънчен търговски пътник. Който може да се движи по тротоара без да го замерват с домати, да управлява прилежащите и прилежни медии по-елегантно и да радва окото както на Изток, така и на Запад. #КОЙ ли би бил той?
Очаква се следващият ход.
Текст, изваян като от Микеланджело Пиетата. Но си остава текст, хладен на допир и непрозрачен като мрамора по смисъл. Какво иска да ни изобрази авторът само съблазнявайки ни с формата на произведението си?
Имах нещастието да се запозная с мастерписа, след като вече бях изчел публикации с анализи на всичките факти, които са описани по-горе в медията.
Ще бъде голямо удоволствие да продължавам да чета словесните монументи на Емил, като ме покани да вляза навътре в същността на темите, върху които гради славата си.