Сенаторът Линдзи Греъм (Южна Каролина) се отказа в началото на седмицата от надпреварата на републиканците за Белия дом.
След като предната седмица той за пореден път се появи в „подгряващата група“ на дебата на републиканците, където бяха кандидатите с най-малки шансове, той направи неизбежния извод, че е достигнал до момента, в който „не вижда как можем да разрастваме кампанията си без да сме на основната сцена“.
Последиците от неговото решение може би са повече за останалите му досегашни опоненти. Все по-ясно става, че другите участници в „подгреващата група“ вероятно трябва да вземат подобно решение в най-скоро време. Всички те имаха досега доста време, да преценят реалните си шансове, но очевидно не – и съответните изводи. Евентуалното редуциране на пренаселения с кандидати лагер на републиканците само би било от полза за избирателите, за да си направят сериозни изводи кого точно да подкрепят в предстоящите първични избори. За организаторите на дебатите остава да направят другия логичен извод да не провеждат повече „подгряващи дебати“. Без крайно забавния и с остро чувство за полемика и самоирония Греъм подобни дебати биха били безсмислени и само биха отпъдили аудиторията и на основните дебати, а освен това е безсмислено разхищение на средства да се дава безплатно рекламно време на обречени кандидати.
Греъм заяви при обявяването на оттеглянето си, че „няма намерение да подкрепи никой от останалите“. Въпреки това, той и останалите бъдещи отказали се кандидати би следвало да продължат с критиките си към Доналд Тръмп, чиято кандидатура обрича шансовете на партията в национален мащаб и затова би следвало да търсят начин по подходящ начин да представят на избирателите неговата политическа неадекватност.
Досегашните донори на Греъм, който има солидна експертиза в областта на сигурността и военната политика очевидно ще търсят кого да подкрепят занапред с неговия профил – най-очевидните претенденти за техните пари са губенаторът на Ню Джърси Крис Кристи, Джеб Буш ш сенаторът Марко Рубио.
Отказът на Греъм вероятно би пренасочил най-силните поддръжници на Греъм като сенаторът от Аризона Джон Маккейн към други кандидати. Голям брой сенатори „ястреби“, групирани около един кандидат биха могли да изиграят важна роля при евентуални задкулисни сделки на един оспорван партиен конвент за номинацията.
Освободен от напрежението на кампанията, Греъм може да изиграе през 2016 г. съществена роля в Сената при дебатите и решенията по въпроси като дейността на Агенцията за национална сигурност и други въпроси, изискващи точна позиция от кандидатите за президент и от двете партии – следователно там Греъм би могъл да бъде дори по-полезен, отколкото в рамките на фактическата кампания. Да не говорим, че Греъм би бил при евентуални комбинации подходящ кандидат за вицепрезидент.
При избор на президент републиканец, Греъм би бил много добър избор за министър, особено за шеф на Пентагона. Като ветеран от армията със сериозен стаж в авиацията и като ключов участник във взимането на много външнополитически решения през последното десетилетие той наистина има шансове в тази посока. Дясно-консервативното крило на републиканците в Сената би било очаровано вероятно, ако той напусне Сената и не им пречи там.
В локален план в щата Южна Каролина отказът на Греъм освобождава ръцете на местната губернаторка Ники Хейли да реши кого точно да подкрепи и по този начин на облекчи работата на партията на щатско равнище. Най-вероятно тя би подкрепила Буш или Кристи.
Независимо от провала на кампанията му Греъм със сигурност ще продължи с острата си критика на външната политика на Обама – Клинтън – Кери. По въпроси като сделката с Иран и растящия хаос в Афганистан той може да акцентира върху последиците от една политика, която според него е тъждествена с отстъпление и омиротворяване.
И накрая, Линдзи Греъм може да продължи да бъде глас на разума по въпроса с имиграцията и така да позволи на Републиканската партия да оцелее и да покаже политически растеж сред един електорат, който въобще не съответства на страната, в която републиканците от „твърдо червените щати“ и консервативните водещи на радиошоу-та си въобразяват, че живеят.
