В последната европейска изборна неделя с кратки информации почти в реално време ще се опитаме да информираме читателите на Студия Трансмедия за резултатите от парламентарния вот в Испания. Тези резултати са показателни и важни както за политическата картина в страната, така и за общото състояние и тенденциите в общоевропейската политика и съотношението на полическите сили в големите европейски политически семейства с оглед предизвикателствата на съвременната геополитика, бежанската криза и възхода на радикалните политически сили.
* * *
17.30 ч.:
Днес в Испания се провеждат общи парламентарни избори. Новопоявили се на политическата сцена партии се очаква да регистрират съществени електорални постижения за сметка на консерваторите и социалистите, доминирали на политическата сцена през последните демократични за страната десетилетия. Това подхранва очакванията, че за дълъг период от време занапред ще се утвърди един фрагментиран и непредсказуем партийно-политически модел, характеризиран с компромис и безпринципни отстъпки в името на съставянето на правителство.
Около една трета от анкетираните гласободаватели – общо на брой около 36.5 млн. души са декларирали преди изборите, че ще решат за кого ще гласуват в последния момент.
Въпреки че от сутринта предизбирателните секции имаше опашки, към 13 ч активността беше 36.9% – леко под онази, регистрирана при последните общи избори през 2011 г., а тогава беше регистрираната най-ниската избирателна активност от падането на режима на Франко през 70-те години на миналия век.
Много от анализаторите побързаха да окачествят сегашните избори като втория етап от незавършения 40-годишен испанския преход към демокрация и затова очакваха рекордна избирателна активност, която вероятно няма да бъде постигната.
18.00 ч.:
От 1977 г. насам Испания винаги се е радвала на стабилни парламентарни мнозинства на национално равнище – като на власт се редуват партиите на дясноцентристите и социалистите.
В момента обаче се очертава доста по-пъстър политически пейзаж, който би усложнил процеса на формирането на новото правителство.
"Друпартийната система е на приключване", заяви Виктор Белтран – 26-годишен студент по инженерни науки след като подаде в едно мадридско предградие своя глас за новата партия Подемос, противопоставяща се на мерките за икономии. "Знам, че партията, за която гласувах няма да получи мнозинство, но искам за видя как би работил парламента с повече от две силни партии, които ще бъдат принудени да търсят консенсус", мотивира своя избор той.
Според анкетите на общественото мнение управляващата консервативна Народна партия (НП) на премиера Мариано Рахой ще спечели изборите, но няма да има достатъчно гласове за абсолютно мнозинство.
Очаква се социалистите да бъдат втори, докато партията Подемос ("Ние можем") и втората нова партия Сиюдаданос ("Гражданите") се борят за третото място, което да ги превърне в брокер в преговорите за формирането на новото правителство след изборите.
Прогнозите са за четири възможни комбинации – – дясвоцентристки блок между НП и Сиюдаданос, лявоцентристка коалиция на социалистите и Подемос, коалиция на социалистите с Сюидаданос и правителство на малцинството.
18.15 ч.:
Рахой заяви в сряда, че обмисля да предложи междупартиен пакт, който да осигури стабилно управление на страната в рамките на следващия четиригодишен мандат, но всички останали партии отказаха да се присъединят към евентуална коалиция с НП.
Това би довело до криза около формирането на правителството, което би заплашило програмата за икономически реформи, която помогна на Испания до излезе от рецесията и да ограничи все още много високото ниво на безработицата. Испанската икономика е петата по големина икономика в 28-членния ЕС.
"Ако няма мнозинство, а много от партиите говорят точно за подобен вариант, това би довело до хаос", заяви 50-годишната домакиня Джозефа Робледийо от мадридското предградие Алуче след като гласува за НП. "Надявам се, че след като икономиката се подобри, то нещата ще се уредят правилно".
По вътрешна информация от Сюидаданос и Подемос и двете партии гледат напред – отвъд днешните избори и се надяват да отклонят гласове едновлеменно от НП и социалистите, което едва ли ще ги поощри да се включат в евентуална коалиция, освен ако не получат големи отстъпки.
Испанската конституция не предвижда конкретен срок след изборите, в които да се формира правителството. Според анализаторите преговорите за осигуряване на гласове за парламентарно мнозинство засъставянето на правителство могат да се проточат няколко седмици, а дори могат да доведат и до нови предсрочни избори.
Правителството на Рахой прокара бюджета за 2016 г., който, заедно с ниските лихвени проценти и евтиния петрол би следвало да съдействат за икономиески растеж, което да успокои страховете на финансовите пазари от продължителна политическа нестабилност.
Същевременно една криза при формирането на правителството в Мадрид само би спомогнала за нов натиск от страна на искащите независимост партии в Каталуния по посока реализацията на тяхната кауза.
Проблемът с Каталуния бързо ще се върне в центъра на политическите дебати в Испания, тъй като сепаратистските партии трябва да постигнат съгласие за формирането на коалиционно правителство до 9 януари. Ако те се провалят, то в Каталуния ще трябва да се проведат нови избори в рамките на два месеца.
18.45 ч.:
Според анкетите в тези избори ще се открои ярък сблъсък на поколенията. Подемос е партията на младите хора на възраст под 35 години и особено на тези, които ще гласуват за пръв път. Сюидаданос държи първенството сред възрастовата група 35 – 44 години.
Избирателите на социалистите и НП са доста по-стари – НП ена четвърто място сред гласоподавателите под 45-годишна възраст, но е на първо място сред тези над 65 години – от които събира 53% от всичките си гласове.
Този генерационен разлом ще има дългосрочно значение – години след тези избори. НП разчита на избиратели, които са доста по-стари от останалия електорат, докато Подемос и Сюидаданос привличат гласовете на гласуващите за пръв път. Това означава, че тези партии ще продължат да съществуват, тъй като по традиция испанските гласоподаватели имат тенденцията да се съобразяват и за гласуват през годините за онези партии, за които са гласували за пръв път.
Що се отнася до регионалните аспекти на изборите, както посочи в коментар под статията ни във Фейсбук доц. д-р Гергана Алексиева – преподавател по съвременна история в Историческия факултет на СУ, следва да се изтъкне, че регионалните партии винаги прескачат 4%-та бариера и влизат в Долната камара на Кортесите, което вероятно в сегашната ситуация също ще ги превърне във фактор при формирането на правителството.
19.00 ч:
Тъй като в най-скоро време ще излядат първите екзит-полове, добре ще е да видим какви бяха прогнозите.
Според всички анкети победител ще е НП, но с много малка разлика и при 41% нерешили как ще гласуват. Прогнозите са да 103-128 места за НП, 76-94 места за социалистите, 52-72 места за Сиюдаданос и 45-63 депутати за Подемос. След забраната за съобщаване на резултати се появиха мнения, че има вълна в последния момент по посока на социалистите, но това са спекулации при отсъствие на достоверни социологически данни.
Независимо от крайния резултат е почти сигурно, че двупартийният модел вече е разбит и никоя партия няма да спечели абсолютното мнозинство. Според прогнозите ще се изисква коалиция от повече от две партии и едно изследване показа, че 58.2% от испанските гласоподаватели са доволни от подобен коалиционен пакт.
19.40 ч:
След като грасува късно следобед, Мариано Рахой се запъти за "дълъг семеен обяд" и обеща на струпалите се журналисти вечерта да бъде в централата на партията в Мадрид.
Като лека закачка с него изглежда тази снимка на "дорисуван" негов предизборен плакат, който може и да е символичен за очакваните резултати.
20.05 ч.:
Лидерът на партията Сиюдаданос заяви като гласува късно следобяд, че страната навлиза в нова демократична епоха, тъй като с гласуване ще бъде сложен край на продължилата се няколко десетилетия двупартийна система.
36-годишният Ривера е най-младият от кандидатите на четирите водещи партии, които се борят за властта. Но без голяма избирателна активност, Ривера предупреди, че Испания няма да се промени по начина, по който той иска да се промени.
„Никога не е имало промени в испанската политика при ниска избирателна активност“ заяви той пред журналистите. Към 3 ч. след обяд местно време активността е надвишавала съвсем леко тази от 2011 г.
20.55 ч.:
Избирателните секции ще затворят съвсем скоро. Според последни данни избирателната активност е съвсем малко по-висока от последните общи избори. Преди час тя е била 58.4 % при 57.7% на същия етап през 2011 г.
В последния момент в Туитър са се разпространявали послания "Ако имате намерение да критикувате изборните разултати утре – идете и гласувайте.В противен случай нямате право да мърморите!".
21.00 ч.:
За какво гласуват испанците днес?
Днес се избират всичките 350 депутати в долната камара на Кортесите и 208 от 266 места в Сената.
През последните 38 години в страната доминират социалистите и консерваторите от НП. Единствените изключения са изборите от 1977 и 1979 г., след които управляваха или вече несъществуващия Съюз на демократическия център или правителства на малцинството. В последните избори през 2011 г. НП спечели 44.6% и абсолютно мнозинство от 186 места. Социалистите преживяха тогава най-тежката си електорална загуба като управляваща партия, губейки 4.5 млн. гласа.
21.05 ч.:
Първите резултати:
Според първите публикувани екзит-полове след затварянето на изборните секции дясноцентристката Народна партия печели изборите, но доста под необходимия резултат за абсолютно мнозинство. Социалистите са втори, а Подемос и Сиюдаданос – съответно трети и четвърти като резултат.
Според данните НП печели между 114 и 124 места, а за абсолютно мнозинство се изискват 176 депутати. Социалистите печелят 79-85 места, Подемос – 70-80, а Сюидаданос 36-40.
21.17 ч.:
Според екзит-пола на Испанската обществена телевизия НП има 26.8% от гласовете и 114-118 места, социалистите – 81-85 депутати, Подемос 76-80 места и Сюидаданос – 47-50 места.
21.24 ч.:
Както посочва Блумбърг, ако предварителните резултати се потвърдят, очевидно е, че единствената коалиционна формула на двупартийно правителство е правителство на НП със социалистите. Резултатите показват, че Подемос се е представиле по-добре от очакванията и е трета по сила (според някои данни те дори могат да изпреварят социалистите като количество гласове, но едва ли ще ги изпреварят като брой спечелени депутати), докато Сюидаданос е била надценена като електорална поддръжка и едва ли ще може даучаства в коалиционна формула. Естествено, съществува и възможността за правителство на малцинството, но то очевидно ще бъде много нестабилно.
21.45 ч.:
Според блога на Гардиан за изборите, екзит-половете в Испания са печално известни със своята неточност, а тя се засилва с появата на двете силни нови партии за толкова къс период от време. Техният подем се свързва със силния протестен вот, плод на недоволството от статуквото.
Данните показват, че няма абсолютно парламентарно мнозинство нито за десен центристки блок на Рахой със Сюидаданос, нито за ляв центристки блок на социалистите, Подемос и Народно единство.
Крайната аритметика на окончателните резултати ще си каже тежката дума, но тук на дневен ред излиза и спецификата, цитирана по-горе в мнението на доц. Алексиева за ролята на сепаратистките партии – около 20-те депутати от Каталуния и Баската правинция могат да се окажат истинските брокери в политическите преговори за съставянето на правителство. И съответно тяхната цена ще се покачи още повече – специално каталунците е възможно да изнудват потенциалните управляващи са още по-голяма финансова автономия и други отстъпки.
Очевидно политическият пъзъл в Испания стана още по-заплетен, но това вероятно ще донесе още по-голяма нестабилност на управлението и свързаните с това нови икономически трудности.
22.00 ч.:
Гардиан привлича вниманиено към следните данни, говорещи за силата на двупартийната система през последните десетилетия и текущата криза.Данните се отнасят за общия процент от гласовете, спечелени на общите избори през съответната година от двете партии – на десницата и социалистите. За първи път този процент е по-малко от половината от гласувалите избиратели:
1989: 65.4%
1993: 73.6%
1996: 76.4%
2000: 78.7%
2004: 80.3%
2008: 83.8%
2011: 73.4%
2015: <50%
22.05 ч.:
Подемос и съюзниците му печелят в Каталуния
22.07 ч.:
Привържениците на Подемос се събират в центъра на Мадрид, доволни, че тяхната партия е "втора политическа сила", изпреварила социалистите. Тепърва предстои да се види, дали резултатите са такива.
23.30 ч.:
Тоа посочи пред поддръжниците си, че партията е спечелила най-много гласове в Каталуния и Баската провинция, а в толкова важните политически райони като Мадрид и Валенсия е втора с много силно представяне.
Говорейки и на английски, той заяви: “Испания вече не е същата и ние сме щастливи. Нашата борба с корупцията продължава.”
23. 55 ч.:
Управляващата НП има твърде голяма( вероятност да се прости с управлението въпреки победата в изборите. При 99.99 % преброени гласове тя има 28.7 % от гласовете – най-лошият й изборен резултат в историята. Тя ще има едва 123 места в 350-членния парламент (при 186 досега).
Основната опозиционна Социалистическа партия има 22 % от гласовете и 90 места. Крайнолявата и радикална партия Подемос се очертава да има 69 места при резултат 20.7 %, а дясната центристка партия Сюидаданос получава 40 места с 13.9 % Други партии получават 28 места..
Сюидаданос беше прогнозираният коалиционен партньор на НП, но общият брой техни депутати е твърде поднеобходимото мнозинство – подобна ситуация се получи в съседна Португалия след изборите през октомври т.г., когато в крайна сметка беше сформирано социалистическо правителство.
Социалистите могат да сформират ляво правителство без подкрепата на Сюидаданос, но единствено, ако договорят общ блок на цялата левица и при съответни отстъпки на сепаратистите от Каталуния.
* * *
В заключение, тези резултати са доста показателни за изборите в много страни през годината, довели до сериозни размествания в електоралните нагласи и управляващите елити. Онова, което стана в Испания и разбиването на стария двупартиен модел наподобява силните настроения в Европа и света срещу традиционните управляващи партии, коалиции и групировки. Това напомня и за Ципрас в Гърция, и за резултатите в много други страни, да не говорим за нетрадиционните кандидатури на фигури като Доналд Тръмп, Бен Карсън и Бърни Сандърс в разгарящата се президентска надпревара в САЩ. Годината приключва интересно в частта си изборни недели, предстоят още вълнуващи за наблюдение и отразяване моменти през 2016 г. Студия Трансмедия ще бъде с вас в тази политическа сага.
