Проф. Радослав в Гайдарски е известен български лекар и политик. В момента е водещ хирург в Клиника „Жлъчна, панкреатична, чернодробна и обща хирургия” при „Токуда Болница София”. Носител е на званието „Лекар на България”. Автор е на над 160 публикации и на 8 рационализации. Член е на Световната асоциация по гастрохирургия.
По време на тройната коалиция, в периода от 2005- та до средата на 2008-ма година проф. Гайдарски е министър на здравеопазването. От тази позиция той увеличава с около 30% заплатите на работещите в Спешна помощ. След многократни опити успява да наложи чрез Министерски съвет увеличаване на парите за онкоболните и за някои редки заболявания. В периода на неговото ръководство, всяка година Министерският съвет, със съгласието на Народното събрание, отделя доста солиден бюджет за здравеопазване – не по-малко от 200-250 млн. лв. Тогава значително нарастват финансовите средства на Министерство на здравеопазването за капиталови разходи на болниците и се реновират всички оперативни и реанимационни отделения на "Александровска болница", "ИСУЛ", "Пирогов", Окръжна болница "Св. Анна" – в София, както и университетските болници в Пловдив, Варна и Плевен. На всички окръжни болници се дават средства, за да се възстанови инфраструктурата на техните операционни блокове и на реанимационните им отделения.
Завършена е националната здравна карта, но преди да се внедри настъпват промени в ръководството на Министерство на здравеопазването. Документът многократно се преработва след всяка промяна в изпълнителната власт. В резултат – и до днес нямаме функционираща национална здравна карта. В Сливница е апробирана електронна здравна карта. За нейното въвеждане в цялата страна, по време на тройната коалиция, са нужни 10 млн. лв. Днес за внедряването й са необходими стотици милиони. По този повод проф. Гайдарски споделя, че е слабост да отричаш постигнатото от своите предшественици, вместо да го доразвиеш към по-добро. Безспорен факт е – липсата на приемственост се заплаща прескъпо от българските граждани.
За „Студия Трансмедия” ексминистърът бе любезен да разгледа кръга от въпроси, които д-р Москов отклони.
– Проф. Гайдарски, неотдавна Европейската комисия ни препоръча премахване на финансовия натиск върху българските пациенти и осигуряване на равен достъп до медицинска помощ. Сега, с разделяне на болестите в два пакета (основен и допълнителен), има ли риск да се насочат наличните ресурси към основния пакет, да се задълбочи паричният натиск върху пациентите, да се разраснат корупционните практики и хората да са още по-неравнопоставени в достъпа си до медицинска помощ?
– Според идеята за пакетите, чрез тях щяла да се подобри медицинската помощ за българските пациенти, но в бъдеще време. През идващата 2016-та (както аз преценявам случващото се, а и мнозина от колегите, които имат голям опит в организацията на здравеопазването) ще има хора, които ще са болни и няма да могат да се лекуват с месеци. Но, ако клиниката или болницата разполага със свободни места и може да поеме пациента без отлагане, защо трябва да му се казва: „ Ами, ти си в допълнителния пакет и ще чакаш, ще дойдеш след два месеца”. Това е безумие! И най-важното подобен подход създава условия за корупция. Болният, който бърза да се излекува, ще е готов да дава нерегламентирано пари, за да го приемат по основния пакет. И погазването на лекарската и човешката етика ще е факт. Този начин на разделяне не е подходящ за малка България, особено ако в болниците има достатъчно легла. Привнесен е опит от страни на Запад. Но това са Германия, Франция, Англия – огромни територии, където лечебните заведения не могат да поемат пациентите. А както виждате, у нас болните хора ги лекуваме веднага. Аз съм работил на Запад, там е различно, а ние сякаш следваме старата поговорка: „Видяла жабата, че подковават вола, и тя вдигнала крак”.
– Като се има предвид, че при всяко заболяване се открояват етапи на развитие с различни по степен поражения върху организма и в рамките на една и съща фаза всеки отделен пациент понася различно характерната симптоматика, по какви критерии ще се определя тежестта на заболяванията, как ще се преодолява възможната агравация (преувеличаване на оплакванията) с цел лечение по основния пакет?
– Разбира се, че има риск от преувеличаване на оплакванията. Преценката е субективна. Например, идва пациент с херния. Хирургът може да каже, че пациентът е в критично състояние, хернията е заклещена и лечението да се отчете по основния пакет. Така ще се изкривят представите за заболеваемостта у нас. Наскоро в доклад на председателя на Комисията по здравеопазване г-жа Даниела Дариткова бе отбелязано, че откакто се приемат пациенти по пътеки за заболявания на околоносните кухини, изведнъж хората с неоплазми (необичайно разраснали групи от клетки) са се увеличили 10 пъти. Същото изкривяване наблюдавахме преди време при заболяванията на дихателните пътища. Случаите с бронхопневмония станаха два пъти и половина повече отколкото е средният показател в света. Излезе, че нашите хора изстиват повече, сякаш живеем на северния полюс.
– Мислите ли, че в условията на многопрофилна болница за активно лечение, при наплив на недиагностицирани пациенти, хронично болните с установена диагноза наистина могат да получават повече грижи, както твърдеше д-р Москов?
– Едно лечебно заведение може да помага срещу определени заболявания. Те са приоритет на дадена болница. Знае се кои специалисти работят в нея, какви са отделенията, какво е нивото там. Не са необходими сливания или да се докара някой от вън, за да се повиши нивото и да се постигне комплексност. Когато се налага лечение на пациент с допълнителни заболявания или по-сложно заболяване, той просто отива в друго заведение.
– Първоначално здравният министър д-р Петър Москов заяви, че «болниците няма да са търговски дружества», по-късно предложи поправка в Закона за лечебните заведения, която разрешава приватизацията на болници (т.е. потвърди, че са търговски дружества), после оттегли предложението за същата приватизация, но се оказа, че тя не може да се извади от целия законопроект, след като той е одобрен на второ четене от здравната комисия. Бихте ли коментирали това?
– По този проблем противоречието е ясно. Д-р Москов има положителни качества, които оценявам – ентусиаст, много активен човек, но му липсва опит. Той е работил като анестезиолог в една окръжна болница и няма познания за организацията на цялата здравна система. А тя е един страшно сложен механизъм. Много дълъг път трябва да изминеш, за да го опознаеш. Аз съм извървял този път – от най-младши лекар до професор. И когато станах министър, пак трябваше да се съветвам, да търся експерти да ми обясняват тънкостите, да ги обмислям. А той се хвърля се от една идея на друга. При това го заблуждават някои от нашите специалисти, защото всеки преследва свой интерес. Така например, бе сътворена голямата глупост за вредните храни, на които трябвало да се наложи данък. А щом е вредна храната, значи този завод, фабрика и т.н. трябва да се закрие. Ако се окаже, че е увредил възрастни хора, деца, да се осъди такъв производител. А идеята на д-р Москов ще доведе до това, че в продуктите ще се влагат по-некачествени съставки, за да се компенсира данъка. Говори се, че с новия налог ще спестим 130 милиона. За сметка на кого? Пак на хората – ще ядат некачествена храна и ще плащат повече.
– В момента у нас има цели райони, където безработицата е над 80%. Как според Вас живеещите там биха могли да платят здравните си вноски, съобразявайки се с промените в Закона за здравното осигуряване?
– Тук има един много деликатен въпрос. Говори се за това, че част от българите са бедни и не могат да си плащат за лечението. Във всяка община (това трябва да се знае и от нашите медици) има служба, която установява каква част от населението не разполага с никакви доходи. За такива хора всяка година в Министерство на трупа и социалната политика се заделят определено количество милиони левове. Аз исках тези пари да бъдат прехвърлени в Министерство на здравеопазването, но се оказа, че е невъзможно. В момента пътят е следният – всеки един, който е много беден, трябва да отиде в общината и да се регистрира в тази служба. После, ако му се наложи лечение, парите от социалното министерство ще следват пациента. Но какво често се получава? Крайно бедните хора не се регистрират и когато дойдат в болницата, лечението им е за сметка на здравното заведение. Това може да се промени чрез информационни кампании.
– През януари тази година бе обявено, че МЗ е във висока степен на готовност да започне обществено обсъждане за премахване на специализираните комисии на ТЕЛК, че е създадена работна група, която ще използва европейския опит. Има ли резултати от дейността на комисията в края на 2015-та?
– Това е голяма нелепост. Комисиите към ТЕЛК са необходими. В тях работят хора – специалисти по определени болестни състояния. Тези специалисти не могат да бъдат осигурени във всеки окръг. При това им се плаща изключително малко от болниците. Проблемът може да се реши, ако ТЕЛК преминат към Министерство на трупа и социалната политика. На практика нашите специалисти вършат работа на социалното министерство. А то има възможност да осигурява добро заплащане и това ще пресече евентуални злоупотреби.
– Какво трябва да се предприеме, ако в резултат от последните реформи в здравния сектор настъпи бум на здравно не осигурени?
– Ще бъде много неприятно за правителството. Сега например, стачкуват правистите. И аз бих ги попитал – защо стачкувате, господа? Нали вие изкривихте правосъдието. Тава е все едно ние, лекарите да негодуваме, защото не работим добре. Друго е да протестираме поради липса на добри условия за труд, недостиг на апаратура или ниски заплати. Но, ако стачкуваш, че не си вършиш работата, това е преди всичко срам за теб.
– Мислите ли, че наистина у нас хората с увреждания са между 500 000 и 800 000? До къде е стигнало разследването на известните в обществото ни схеми за присъждане на фалшива инвалидност, които източват финансовия ресурс на държавата и обричат на мизерия реално нуждаещите се от помощ?
– Има голямо изкривяване на тези трудови пенсии, т.е. на допълнителните пари за увреждания на ръце, крака и т.н. Съществува голяма несправедливост при определяне на инвалидност с цел да се получи трудова пенсия. Ако това не се промени, ще изглежда, че българският народ масово се е инвалидизирал.
– Как трябва да се реши въпросът за заплащането на лекарите, които имат намерение да станат специалисти по обща медицина?
– Държавата трябва да плаща на младите лекари. Специалистите по обща медицина продължават да са малко. Причината е, че днес да си „джи пи” е непрестижно и непривлекателно. На хората, които работят обща медицина, би следвало да им се осигури възможност за развитие. И всеки лекар да знае, че може след общата медицина да специализира вътрешни болести, очни, хирургия и т.н.
– Как гледате на професията «парамедик»?
– На Запад, за да работиш като парамедик, трябва да си завършил средно образование, да караш кола и да можеш да оказваш първа помощ. А в България имахме помощници на лекаря с много по-широка, по-задълбочена и по-висококачествена степен на обучение. Ние подготвяхме прекрасни фелдшери. Имахме към 4000 такива специалисти. Сега закрихме училищата за фелдшери и въведохме по-ниската степен на обучение –парамедици. Това е а грешка. Голяма грешка.
