Ръкуването не е актуално

Живо оръжие

Ръкуването не е актуално

Вирусът – Марбург налага нови правила

В класация на „Deutsche Welle” за  десетте най-опасните вирусни инфекции, на първо място е  поставена хеморагичната треска, причинена от вируса Марбург. Това се дължи  на факта, че смъртността при тази зараза надвишава 90  процента.  Последната епидемия, свързана с вируса, се разразява в Уганда през юли и август 2012 г. Преди нея друга мащабна епидемия  избухва в Ангола  – между октомври 2004 и ноември 2005 г. Виновник за болестта е   вирус, изолиран за първи път  през 1967 г., когато служители от една и съща лаборатория в Марбург, Германия, са хоспитализирани заради неизвестна болест.

Симптомите

им включват: висока температура, мускулни болки, диария, повръщане, кървене от много органи. След това настъпват масивна кръвозагуба, колабс и смърт. Тогава са загинали 31 души. Разследване доказва, че източник на заразата е вирус, попаднал в човека от африкански зелени маймуни. Те са били внесени от Уганда  и използвани за изследвания на полиомиелитна ваксина. С времето се изяснява, че вирусът, получил името Марбург,  е подобен на  вируса Ебола. Двата микроорганизма  са от едно семейство – на вирусните хеморагични трески.  Инфекцията Марбург  започва след скрит период от 2 до 21 дни . Пострадалите придобиват характерен вид –  лицето им е апатично, с дълбоко хлътнали очи. За сега лечението  на заразата е симптоматично. Правят се вливания поради тежката загуба на течности от организма.

Предпазването

налага: избягване на ръкуването; ползване на сапун и ръкавици; носене на защитно облекло при грижи за болен, особено  при контакт с телесните му течности; изолиране на заразените; карантина и за хората, общували със заразени; еднократна употреба на инжекционни игли. Канадски учени разработват ваксина срещу вирусни хеморагични трески.  Много важно е да се докаже дали тя може да се ползва по време на епидемии.

Категории Практикум

Автор: Ваня Шипочлиева

Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ  - София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Придобила е специалност по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *