Похвална е инициативата на земеделското министерство да започне дебат за иновативно и устойчиво земеделие в тясно сътрудничество с науката. Концепцията предвижда до края на февруари 2016 г. да се дискутира преструктурирането на Селскостопанска академия и да се изготви нов закон. Този проект дори носи амбициозното име реформа.
Само че проблемът очевидно не е в липсата на знания и иновации. В България има достатъчно (все още) учени, има и успешни бизнесмени в бранша, които знаят как да се получат нещата. Защото имат интерес да се получат.
Политиците имат различни интереси. Затова проблемът е политически, по-точно структурен. И по тази причина си задаваме един съвсем обикновен въпрос – как се разпределят европейските пари, какво стана със замесените в разни схеми за източване и кражби, каквито скандали прогърмяха като краткотрайна лятна буря в края на кабинета „Орешарски“? Как се печелят проекти? Или може би е по-адекватно да попитаме – колко струват?
Земеделското министерство винаги е било обект на партийни апетити поради простата причина, че там се акумулират стотици милиони евро от Евросъюза по оперативни програми. Министерството е обрасло с паяжина от корупция и битки кой да управлява схемите за разпределение на парите. Фонд „Земеделие“ е по-голяма финансова институция от няколко големи банки, изчисляват финансисти.
Но няма как да не споменем ДПС, което се явява първенец по политически пазарлъци и най-тънки мурафети за участие във властта, ама там, където са най-тлъстите порции. ДПС бе абонирано за това министерство във всички правителства, в които е участвало, а те не са малко. Тогава грижата за тютюневия бизнес става приоритетна. Не че секторът процъфтява или бедните производители на тютюн виждат хаир от тази грижа, но както е известно, ДПС държи цялата верига по реализацията на стоката и това винаги е обвързано с вота.
И понеже става дума за реформа, тоест за нещо, което заплашва да подмени ръждясалата машинария, искаме да попитаме в чест от едногодишното управление на ГЕРБ и партньори. Проверяван ли е ДФ „Земеделие“ от разследващите органи след многобройните сигнали за злоупотреби особено в края на кабинета „Орешарски“, както обещаваха от ГЕРБ? Или правителството предпочита да не се навира между шамарите? Някак подозрително мирно и тихо е около сектора, където ще се прави реформа.
Да припомним моменти от последните дни на кабинета „Орешарски“, когато се развихри скандалът между доскорошните коалиционни партньори ДПС и БСП. Поводът бе управлението на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). От едната страна бе вездесъщото ДПС, което чрез земеделския си министър Димитър Греков поиска да овладее ръководството на фонда, а от другата – БСП, която малко преди да излезе от властта, успя да назначи свое ръководство. Разривът бе дълбок и непоправим и според някои това е същинската причина ДПС да свали кабинета.
Залогът разбира се бе институцията, която разпределя годишно над два милиарда лева от всички европейски фондове за селско стопанство и от националните субсидии. Тогава също се говореше за модернизиране, иновации, наука и прочие хубави неща за земеделието.
Контраударът на ДФЗ последва незабавно. Министърът от ДПС Греков бе обвинен директно, че се облагодетелства от фондовете чрез собствената си форма. Скандалът бе много голям, но мина леко. Било партийна битка между БСП и ДПС. Имаше бурни събития, които закриха земеделския проблем. Очаквано прокуратурата не се намеси.
Във вихъра на скандала обаче встрани остана едно обстоятелство, което бе жизненоважно за родните фермери и селското стопанство. Чрез искането на оставки Земеделското министерство всъщност прикри факта, че от май 2013 г. не бе избиран сертифициращ орган по ПРСР. Поради тази причина бяха застрашени 1,18 млрд. евро за периода октомври 2012 г. – октомври 2013 г., 1,3 млрд. евро, предвидени за субсидии през тази година, и дори голяма част от европарите за следващия период чак до 2020 г.
По-дребните скандали със закупуване на луксозни автомобили с пари от Брюксел за новорегистрирани еднолични търговци останаха само като пикантна гарнитура. Тези „битови“ схеми бяха широко разпространени и в нея винаги участваха хора, приближени до ДПС.
Сега е някак странно тихо около земеделското министерство. Говори се за иновативно земеделие, за повече наука и прочие. А дано, ама надали. Тъй като управляващите партийни елити продължават да стоят на кранчетата за разпределяне на субсидиите. Никой не е чул нещо да се е променило в това отношение. И докато това е така, вероятността нещо да се промени, е пренебрежително малка. Доказано е, че там, където има питателна среда за корупция, тя винаги се случва. А партийните интереси са прекалено близо да големи потоци от пари. Сигурно не беше случайно, че за земеделския министър Мирослав Найденов от първия кабинет "Борисов" не се чу нищо друго освен конспиративни скандали с подслушвания. И много е вероятно, за да не стане клиент на прокуратурата, се налагаше да изпълнява определени поръчки от шпионския жанр.
На кръглата маса, организирана от МЗХ акад. Атанас Атанасов го каза много ясно, макар и по конкретен повод:
„Като говорим за частен бизнес в областта на науката, все едно говорим за пришествие на извънземни или за започване на атомна война. Абе разберете, селекцията е частна дейност в целия свят. Частна е! Няма държавна селекция и семепроизводство! Продуктът трябва да е продаваем.“
Битката с чиновниците очевидно ще е най-тежка. Как да стане това? За съжаление ще трябва да се случи преди това още една реформа – съдебна!
