.jpg)
Само седмица, след като главният редактор на “Джумхюриет“ Чан Дюндар като представител на турската медия получи награда за свобода на печата, той и още един отговорен редактор бяха арестувани по обвинение в шпионаж. Причината беше предизвикала противоречиви коментари публикация, разкриваща доставките на оръжие от страна на турското разузнаване за сирийските екстремистки бунтовници.
„Ние бяхме арестувани“, съобщи чрез Туитър Дюндар в четвъртък. „Не се притестнявайте, това е почетен медал за нас“. В допълнение той обясни: „Обвиниха ни в шрионаж. Президентът нарече това „измяна“. Ние не сме предатели, шпиони или герои – ние сме журналисти“, каза Дюндар преди да даде показания в четвъртък. „Разбира се, това разследване ще помогне да осветлим как тези инциденти станаха възможни, а не да обясняваме как сме отразили този сюжет“.
Впоследствие беше арестуван и трети турски журналист според местните медии. Това е Ертюрюл Йозкьок – репортер на всекидневника „Хюриет“, който е бил арестуван за клеветническа критика евентуално към самия Ердоган, въпреки че президентът не е изрично упоменат в статията на Йозкьок. Като че ли допълнително доказателство за потискането на свободното слово и свободната преса е фактът, че журналистът може да получи присъда от пет години и четири месеца за това, че е изразил своето мнение.
Дюндар и кореспондентът в Анкара ЕрдемТюл, ако бъдат признати за виновни по обвинението в шпионаж и в допълнение – за подпомагане на терористична организация, могат да прекарат остатъка от живота си в турски затвор – за това, че са си вършели работата. Има нещо болезнено иронично в тези обвинения като се има в предвид темата на статията, която е написал – за съучастието на администрацията на Ердоган във въоръжаването на сирийските екстремисти (т.е. – терористи).
Самиаят Ердоган обеща да съди Дюндар и обвини „Джумхюриет“ за разпространяване на фалшива информация и за шпионаж в момента, когато историята стана публична, заявявайки тогава, че отговорните за публикацията журналисти „ще платят тежка цена“, според публикация на „Уолстрийт джърнъл“.
Въпреки скорошната награда, която „Джумхюриет“ получи от „Репортери без граница“, журналистите и дисидентите в Турция са под параноичното наблюдение на турския президент Ердоган и са изправени през голяма вълна на пълна цензура. Дюндар и Гюл са може би най-яркият пример за опитите на Ердоган да държи „държавните тайни“ далеч от контрола на обществото, но те не са първите журналисти да засегнат тази деликатна тема.
Всъщност, последният репортер, който се опита да разкрие съучастието на Турция във въоръжаването на сирийските екстремисти намери своята смърт при неясни и тепърва подлежащи на изясняване и до днес крайно подозрителни обстоятелства . неизяснени дори за нейното семейство.
Репортерката на ПресТВ Серена Шим – американска гражданка разследвала движението на бойците срещу Асад и тяхното оръжие от граничните турски райони в северозападна Сирия по време на тежките боеве около град Кобани. В онзи момент тя привлекла вниманието на турското разузнаване МИТ. Въпреки че местните хора я познавали и били убедени в нейните обективни репортажи, МИТ я следил и се интересувал за нейното местонахождение с неоснователното обяснение, че тя е шпионка.
В действителност Шим разкрила „откровени свидетелства за тайната западна помощ за Ислямска държава“ – доста деликатен въпрос за Ердоган, както се вижда от арестите на Дюнбар и Гюл. Нейните видеодоказателства за тази помощ – по непотвърдени сведения – „доказателство за това как терористите на ИД използват превозни средства на Програмата на ООН по прехраната за вкарването на конвои в Сирия“, подобно на разкритията, направени от Дюнбар и Гюл никога не бяха открити. Нейният паспорт и сватбената халка, попаднали в ръцете на турските власти след нейната смърт не са върнати на семейството й.
Серена Шим и нейната братовчедка и оператор Джуди Айриш, за разлика от по-късметлиите Дюнбар и Гюл са били „ударени от камион, след като са се оказали в обратната посока на разклонение при влизането в магистрала“, посочва сайта wtfrly.com. Шим е била убита, но в официалните протоколи за случая има много противоречия, вкл. и за това дали е умряла веднага при инцидента или час по-късно в болницата от сърдечен удар. Шим и Айриш са били необяснимо докарани в болници на 40 км разстояние една от друга, при това от турски военни, а не от полицията, която уж е „разследвала“ случая на мястото на инцидента. След възмущението на семейството на Шим, турските власти – които в началото твърдяха, че е невъзможно да открият превозните средства, участвали в инцидента, впоследствие представиха снимки от катастрофата, предизвикана според тях от цементовоз.
Семейството на Шим продължава да се надява, че ще получи отговори от турските или пък от американските власти. И от двете страни и членовете на семейството, и репортерите получават абсолютно неангажиращи отговори.
Отказът от навлизане в детайлите на случая контрастира силно на отговорите, дадени от Държавния департамент за съдбата на други „американски“ журналисти, убити или заловени в районите на ИД и за които администрацията на президента Обама показва много по-голяма готовност да реагират със загриженост и критики – например при случая с обезглавения от ИД журналист Джеймс Фоли.
Говорителят на Държавния департамент Марк Тонер заяви миналия четвъртък по повод ареста на Дюнбар и Гюл: „Ние призоваваме турските власти да осигурят условията всички личности и организации – включително, но не само онези от медиите – да имат свободата да изкажат всякакви мнения и критики в съответствие с гарантираното от турската конституция право на медийна свобода и свобода на изразяването“.
Най-притеснителното в опита да бъде запушена устата на Дюнбар, Гюл и Йозкьок е какво би било влиянието на евентуалното потвърждение на истинността на репортажите им за съучастието правителството на Ердоган за въоръжаването и помощта за ИД върху операциите на НАТО в региона. Дали техните разкрития, направени поотделно имат своите основания – особено с оглед на бързата и тежка реакция на Ердоган е от значение къде точно стои Турция спрямо целите на коалицията, бореща се срещу ИД. Дори вицепрезидентът Джо Байдън спомена наскоро за турското участие в търговията с оръжие с ИД, въпреки че по-късно му се наложи да се извини и да оттегли скоро след това твърденията си.
Скоро след мистериозната смъртта на Шим „Дейли мейл“ пусна видео на турски граничари, които разговарят приятелски с бойци на ИД – още едно доказателство в подкрепа на журналистическите твърдения.
САЩ и другите турски съюзници бързо реагираха в знак на солидарност след свалянето на руския бомбардировач миналата седмица, който явно е нарушил турското въздушно пространство – но дали съюзниците не са толкова решени да ограничат разрастването на ИД, както твърдят? Въпреки че не е така ясно артикулирано от американските медии или от Държавния департамент, циркулират широко слухове, които обвързват американската намеса в сирийската безизходица по-скоро с идеята за свалянето на президента Башар Асад, отколкото с това да бъде унищожена процъфтяващата ИД.
В един от последните репортажи на Шим, тя разкрива, че местното турско население близо до сирийската граница просто искат спирането на боевете. Тя разкрива, че много от лагерите за бежанци по границата са в действителност лагери за обучение на бойци на ИД.
В интервюта с местни жители се казва, че отношението на Ердоган към Асад – който, според местните хора е бил наричан от президента „наш брат“, рязко се е променило след консултации с американски високопоставени служители.
Според Шим, местните са казали: „Ние искаме Турция и Сирия отново да са приятели. Ние искаме сирийските бунтовници да са извън територията на Турция“. Тя обяснява също, че местните жители „обвиняват правителството си за целия този хаос по границата със Сирия и наричат своя министър-председател „марионетка на Израел и САЩ“.
Семейството на Шим все още очаква информация за смъртта й от американските власти. Джуди Айриш оцеляла при смъртоносния инцидент, но засега не е излязла с някакво публично обяснение за случилото се.
Междувременно, свободата на пресата в Турция вече се превърна в оксиморон.
Вероятно най-добре го е казал Волтер: „Ако искате да разберете кои са истинските управляващи в едно общество, всичко, което трябва да направите е да си зададете въпроса: Кой е този, който не ми е разрешено да критикувам?“.
