«Скъпи приятелю,
Моят асистент Стамен Григоров, славянин от България, ме изненада с голямата си упоритост в научноизследователската работа. Това е един рядък човек и струва ми се, че на теб, именно на теб, той би могъл да бъде много полезен. След многобройни опити в моята лаборатория той успя да открие и изолира причинителя на българското кисело мляко.»
Така започва писмото на авторитетния бактериолог проф. Леон Масол до прочутия проф. Иля Мечников – биолог, физиолог и патолог, а по-късно и лауреат на Нобелова награда. Писмото е от началото на миналия век, 1905 г. От тогава до днес са изминали 110 години.
Този юбилей бе отбелязан по време на Втората Национална конференция с международно участие „Храни”, която се състоя в Нов български университет, в София. Животът и дейността на д-р Стамен Григоров, бяха представени от известния наш вирусолог – акад. Ангел Гълъбов, дългогодишен директор на Института по микробиология „Стефан Ангелов” при БАН, а в момента – председател на Българското микробиологично дружество. Ето най-важното.
В далечната 1878 г. в село Студен извор, Трънска околия, се ражда бъдещият откривател Стамен Григоров. Той е осмият от общо единадесет деца в семейството на Гиго и Звезда Григорови. Баща му е дюлгер и амбулантен търговец, който често пътува из Тракия, Македония и Сърбия. От малък Стамен се отличава с изключителна любознателност и трудолюбие. Посещава училището в Трън, а после завършва Трета мъжка гимназия в София. Успехът на Стамен е отличен, но му липсват средства за престижно, европейско образование. Щастливо стечение на обстоятелствата е срещата му с тогавашния френски пълномощен министър в България. С помощта на високопоставения чиновник Стамен Григоров заминава да учи биология в Института по естествени науки в Монпелие, Франция. Не след дълго богат трънчанин го подпомага финансово и младият човек става студент в Медицинския факултет в Женева. Там работи уважаваният и влиятелен бактериолог проф. Леон Масол, който бързо оценява качествата на българина и го прави свой асистент.
Съдбовна в научното развитие на д-р Григоров е 1905 г., когато той изследва под микроскоп състава на кисело мляко, донесено му е от Трън, от неговата съпруга Дарина. Младият учен открива пръчковиден микроорганизъм, представляващ незаменима съставка при ферментацията, необходима за получаване на българското кисело мляко. Първоначално д-р Григоров описва млечнокиселата пръчица като „Бацил А“. Днес микроорганизмът е наречен „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905“. Откритиeто си ученият докладва в Институт Пастьор в Париж, а проф. Масол лично се свързва с проф. Иля Мечников, предлагайки му идея: "Ти работиш, вдъхновяван от стремежа да намериш средство, с което да се продължи човешкият живот. Сред твоите забележителни фагоцити помисли за българското кисело мляко и за този пръчковиден бацил, който откри Григоров и който аз лично видях под микроскоп."
Ръководството на Институт Пастьор възлага на проф. Мечников, който живее в Париж, да повтори опитите на младия асистент. Проф. Мечников потвърждава резултатите и въз основа на тях доизгражда своята теория за стареенето. Изследванията си д-р Григоров публикува в престижното швейцарско медицинско списание „Revue Medicale de la Suisse Romande“ и с това предизвиква сензация в международната научната общност. На българина са предложени високи постове – професор в Женевски университет, директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло, Бразилия и други, но ученият се връща в родината си и поема длъжността на околийски лекар и управител на болница в Трън.
В него обаче живее духът на изследовател, подтикващ го към нови дейности. В Трън д-р Григоров създава малка лаборатория, където през 1906 г. прави друго голямо откритие – създава противотуберкулозна ваксина. През декември 1906-та д-р Григоров публикува изследванията си в 12-ти брой на парижкото списание „La presse medicale“. Той отбелязва: „микробите на туберкулозата имат дебела обвивка от мазнини и восъци, която трудно се пробива, затова и имунизирането е трудно". Българският експериментатор открива микроорганизъм, който преодолява тази обвивка и постига смайващи резултати при опитите си с морски свинчета. По същото време двама французи – микробиологът Албер Калмет и ветеринарният лекар Камий Герен за първи път съобщават създадената от тях ваксина – "BCG" (Bacillus of Calmette and Guérin). Тя е друг вид противотуберкулозна ваксина, оснвана на причинителя на туберкулоза при говедата. Д-р Стамен Григоров извършва паралелни изследвания, но не бърза с клиничните изпитания на своя препарат. Ето какво заявява в сп. „La presse medicale“: „Преди да изпитам свята ваксина за лечение на човешката туберкулоза, аз ще чакам опитите ми да бъдат потвърдени от водещите в науката и ако няма грешка, ако моето откритие се потвърди, то тогава ще предприема клинично приложение на моята ваксина”. Политическите събития са крайно неблагоприятни за нашия учен. Той вече е преживял няколко войни. През 1912 г., когато избухва Балканската война, д-р Григоров е полеви лекар. В годините на Първата световна война той пак е на фронта и извършва всичко възможно, за да ограничи върлуващата тогава холера. В битката с болестта успешно ползва хляб с плесени. (Прави това преди носителят на Нобелова награда за медицина и физиология – Александър Флеминг, да изолра пеницилина от плесента Рenicillium notatum.)
След войните българският лекар е удостоен с орден „За храброст" и златен медал „Червен кръст". Д-р Григоров открива в Трън болница за пациенти с туберкулоза (предимно гръдна и костно-ставна) и им прилага своята ваксина. Работи във Велико Търново, Горна Оряховица, Провадия, Варна. През 1935 година е поканен като лекар в санаториум за гръдноболни в Милано, Италия. Там постига изненадващо добри резултати при терапията на туберкулоза с направената от него ваксина. Лечението става известно като "Кура булгара" (българско лечение). Този препарат и технологията на получаването му са описани в „La presse medicale“. Методът спасява живота на много хора до 1951 г., след която СЗО налага ваксината "BCG". Постигнатото от д-р Григоров в лечението на туберкулозата и днес заслужава внимание, твърдят специалисти – вирусолози, микробиолози и др.
По време на Втората световна война талантливият български лекар се завръща в родината си и се установява в Новоселци (днес Елин Пелин). Остава там до рождения си ден на 27 октомври 1945 г., когато издъхва внезапно. Казват, че така си отиват праведните хора, онези които през целия си земен път са творили добрини.
